Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Матей 22.35-46 (Евангелие)

35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38тази е първа и най-голяма заповед; 39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Свети Григорий Просветител, епископ на Армения (325/335)

Той бил благородник, роднина на императорските династии на Персия и Армения. Когато тези две династии влезли във война помежду си, Григорий се оттеглил в Кесария в Кападокия, където чул проповядването на Евангелието и повярвал в Христа. Там той също се оженил и имал двама сина. След смъртта на съпругата си той се върнал в родината си и служил при двора на Тиридат, цар на Армения. Когато царът открил, че Григорий е християнин, подложил светеца на много мъчения, като накрая го хвърлил в яма, пълна с кал и отровни влечуги. Но Григорий по чудо остана жив в ямата в продължение на четиринадесет години, през които една вдовица тайно се грижеше за нуждите му. Цар Тиридат, който все още жестоко преследваше християните в земята си, накрая полудя и стана като диво животно. В сън на сестрата на царя бе казано, че брат ѝ ще възвърне разсъдъка си едва когато Григорий бъде освободен от ямата. Това бе направено, и Григорий изцели и кръсти своя гонител. По молба на царя Григорий е назначен за епископ на Армения. Като епископ той довежда безброй хиляди хора към вярата в Христос и се счита за Просветител на Армения. В напреднала възраст той се оттегля в аскетичен живот и почива в мир.

Преподобен Григорий от Пелшма (1441 или 1451)

Роден е в влиятелно боярско семейство в град Галич. Още в ранна възраст се привлича от аскетичния живот и е разстроен, когато родителите му уреждат брак на възраст едва петнадесет години. По тайнствена провидение и двамата му родители починали, преди сватбата да се състои, и св. Григорий много скоро раздал значителното си богатство на бедните, освободил всичките си крепостни селяни и отишъл в най-близкия манастир. Толкова свята била неговата жизнь, че той се издигнал до игумен на манастира, но тъй като още в младостта си се чувствал обременен от възхищението и вниманието на хората, затова заминал за манастира на св. Дионисий Глушицки, където се стреми да води уединен живот. Старцът му, Свети Дионисий, разпознава духовните дарби на Григорий и иска той да основе свой собствен манастир, но светецът се съпротивлява, желаейки само да живее в смирение и послушание, непознат за света. На 104-годишна възраст Григорий, с благословията на своя старц, отива да живее като отшелник в малка килия на брега на река Пелшма. След няколко години други монаси дойдоха да живеят исихастичен живот с него и, както беше пожелал неговият старец, Григорий против волята си стана игумен на нов манастир.

Игумен Григорий се отличаваше не само в молитвата, но и в делата си на любов към бедните, много от които идваха при него по време на глад, когато той им даваше малките запаси на манастира. Неведнъж той пътуваше до Москва, за да изобличи князете за злите им дела. Един от тях, княз Василий II, се разгневи толкова много от „дръзкостта“ на светеца, че го хвърли от мост в дълбока пропаст, но той излезе чудесно невредим.

На 127-годишна възраст Свети Григорий почувствал, че краят му наближава, и се подготвил. Казал на учениците си да хвърлят тялото му в блатото, когато умре, но след погребението му те не се подчинили и му устроили почетно погребение. Красиво ухание изпълнило църквата и за първи път се случило чудо на изцеление чрез мощите на светеца, които оттогава нататък били източник на безброй чудеса.

Свети Михаил, митрополит на Киев (992)

Когато княз Владимир, равен на апостолите (15 юли), прие светото кръщение, той изпрати посолство в Константинопол с молба да бъдат изпратени духовници, които да просветят руската земя и да установят там Христовата Църква. Патриарх Николай II Хризоберг (16 декември) назначи Михаил, мъдър и непорочен епископ, за митрополит на Русия. Свети Михаил заминава за Киев с шестима епископи и голям брой духовници, които да му помагат в неговата трудна работа. Той започва с кръщението на семейството на княза и на киевската аристокрация. Княз Владимир използвал властта си, за да събори езическите идоли, и наредил на всички хора да приемат кръщението. Така киевците се събрали масово на бреговете на Днепър и били кръстени от митрополита и неговите свещеници, превръщайки Киев в първия християнски град в Русия. Езичеството било дълбоко вкоренено навсякъде в тази дива земя, а проповядването на Евангелието било трудно и опасно. Въпреки това, светият митрополит още приживе успя да събори идолите в Новгород и Ростов и да установи Църквата там.

Митрополит Михаил почина в мир през 992 г., като зася в Русия семената на руското православие, което в следващите поколения щеше да се превърне в самата душа на руския народ. Мощите му бяха открити нетленни през XII век и бяха пренесени в Киево-Печерския манастир.