Галатяни 2.6-10 (Апостол)

6А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. 7Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните 8(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), 9и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните, 10като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.

Марк 5.22-24, 35-6.1 (Евангелие)

22И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 35Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.

1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

Светият пророк Йона (9 в. пр. Хр.)

STORYта му е разказана в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той се счита за един от дванадесетте „малки пророци“. Според една традиция, записана в Синаксарите, той е бил син на вдовицата от Сарепта, възкресен от светия Илия (20 юли).

Песента на Йона „В бедствието си призовах Господа“ (Йона 2:2-9) е шестата библейска ода от канона на утренята и съставлява основата на безброй тропари, много от които размишляват върху престоя на Йона в корема на морското чудовище като образ на престоя на Христос в гроба. Книгата на Йона се чете изцяло в Велика събота.

Пророк Йона се почита утре, 22 септември, по славянския календар.

Апостол Квадрат (Кодрат) от Седемдесетте (130)

Той беше един от Седемдесетте, назначени от самия Христос. След Възнесението на Христос Квадрат проповядваше Евангелието в Атина, след което служи като епископ в Атина, а по-късно и в Магнезия. Той беше убит с камъни от езичниците, след което беше хвърлен в затвора и умря от глад. Казват, че е написал защита на християнската вяра, което накарало император Адриан да издаде указ, че християните не трябва да бъдат преследвани без специална причина. Погребан е в Магнезия.

Нашият преподобен отец Йосиф от Заоникьевския манастир (1612)

Той бил селянин на име Иларион от Вологодската област и водел прост, трудов живот, докато не започнал да губи зрението си. Без да се отчайва, Иларион отишъл във всички близки църкви и помолил да се отслужат молитви за него. Един ден, по време на Божествената литургия, Иларион видял мъж в бели дрехи, който му казал, че се казва Космас, благословил го и му казал, че скоро ще бъде излекуван. На следващия ден Иларион отишъл отново в църквата и Светите безсребърници Космас и Дамиан му се явили заедно с икона на Божията Майка. Глас от иконата казал, че хората трябва да очистят мястото, където стои, и да издигнат кръст там. След като се поклонил на иконата, Иларион бил незабавно и напълно изцелен. Връщайки се в селото си, той с радост разказал какво се е случило. Селяните очистили мястото, както било заповядано във видението на Иларион, издигнали кръст и построили параклис, в който да се съхранява иконата, която започнала да върши много чудеса. Когато епископът научил за тези събития, решил да основе манастир на това място и направил Иларион първия монах, давайки му името Йосиф. Свети Йосиф прекарал следващите тридесет години там в молитва и голям аскетизъм: той прекарвал зимните нощи без сън, стоял в молитва пред чудотворната икона на Богородица. Той починал в мир и бил погребан в параклиса, който той и съселяните му били построили години по-рано.

Намиране на мощите на Свети Димитрий Ростовски (1752)

Свети Димитрий се почита на 28 октомври.