2 Коринтяни 12.20-13.2 (Апостол)

20Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии, 21да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.

1Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума". 2Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;

Марк 4.24-34 (Евангелие)

24И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. 25Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. 26И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, 27и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. 28Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; 29а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? 31То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; 32а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. 33И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. 34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Свети Еумен, епископ на Гортина (VII в.)

„От младостта си той се посвети на Христос с цялото си сърце, освобождавайки се от две тежки бремена: бремето на богатството и бремето на плътта. От първото се освободи, като раздаде всичките си имоти на бедните и нуждаещите се, а от второто – чрез строг пост. Така той изцели себе си и беше способен да изцелява другите. Безстрастен и изпълнен с благодатта на Светия Дух, Еумениус сияеше с блясък, който не можеше да бъде скрит, както е писано: „ Град, разположен на хълм, не може да се скрие“ (Мат. 5:14), и така свети Еумениус не можеше да се скрие от света. Като го видяха, хората го избраха за свой епископ в Гортина. Като епископ той пасеше Христовото стадо като добър пастир. Той беше баща за бедните, богатство за нуждаещите се, утеха за наскърбените, изцеление за болните и чудотворец -творец. Той извършил много чудеса чрез молитвите си: убил отровна змия, изгонил демони, изцелил много болни и направил това не само в родния си град, но и в Рим и в Тебаида. В Тебаида той донесъл дъжд от Бога във време на суша и там накрая завършил земния си път и влязъл във вечното присъствие на своя Господ. Той живял и творил през VII век.” (Пролог)

Света Ариадна от Фригия (II в.)

Тя живяла по времето на император Адриан в град Промисея във Фригия. Въпреки че била християнка, тя била робиня на езически благородник на име Тертул. За да отпразнува рождения ден на сина си, Тертул заповядал на цялото си домакинство да отиде в езически храм и да принесе жертва на идолите; но Ариадна останала у дома, молейки се на единствения истински Бог. Това разярило Тертул, който я пребил, хвърлил я в затвора, а след това я изгонил от дома си. Той бързо променил решението си и изпратил слугите си да я върнат. Когато Ариадна видяла, че преследвачите й се приближават, тя коленичила до голям камък и се помолила. Камъкът се разцепил и я скрил. В този момент Синаксарионът разказва, че около камъка се появиха ангели, носещи копия, и прогониха преследвачите ѝ. Прологът разказва, че слугите, неспособни да намерят Ариадна, се скараха помежду си, стигнаха до сбиване и загинаха един от ръцете на друг.