Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Галатяни 2.16-20 (Апостол, Неделя след Въздвижение)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

1 Коринтяни 16.13-24 (Апостол)

13Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; 14всичко у вас да става с любов. 15Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; 16покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. 17Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие, 18защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. 19Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. 20Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. 21Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. 22Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *. 23Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас, 24и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.

Марк 8.34-9.1 (Евангелие, Неделя след Въздвижение)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Матей 21.33-42 (Евангелие)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Великомученица Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Тя е родена в Халкедон от благородни християнски родители. Когато Приск, местният проконсул, отпразнува публично жертвоприношение на Арес, четиридесет и девет християни, включително Евфимия, се скриха, за да избегнат идолопоклонството. Отсъствието им беше забелязано, те бяха открити и доведени пред Приск. След като ги измъчваше всички в продължение на единадесет дни, на дванадесетия ден той избра Евфимия заради красотата ѝ и започна да ѝ ласкае, надявайки се по този начин да я отклони от вярата. Когато усилията му се оказаха безполезни, той заповяда тя да бъде измъчвана по-жестоко от всеки друг от събратята ѝ по вяра. Тя бе чудесно запазена невредима през многото изтезания, като накрая предаде душата си в Божиите ръце, когато бе хвърлена на дивите зверове. Нейните благочестиви родители взеха и погребаха тялото ѝ . Мощите ѝ се съхраняват в Константинополската патриаршия.

Чудото, извършено от светите ѝ мощи на Халкидонския събор, се чества на 11 юли.

Свети йеромартир Киприан Картагенски (258)

Роден е в Картаген (Северна Африка) в семейство на заможни благородници и става известен адвокат в този град. Около 246 г. той приема християнската вяра и е кръстен от свещеника Цецилиан. Веднага раздава всичките си имоти на бедните и се оттегля в тихо място в провинцията, за да се посвети на молитва и изучаване на християнските писания. През 248 или 249 г. е избран за епископ на Картаген по настояване на народа, въпреки че някои свещеници се противопоставят на ръкополагането на такъв новоповярвал.

Скоро след избора му император Деций започна ужасно преследване на християните, по време на което Киприан, укривайки се, подкрепяше паството си чрез писма. През това време много християни се поддадоха на страха от смъртта и или принесоха жертви на идолите, или подписаха декларации, че са го направили. Когато гоненията приключили, възникнал проблемът как да се постъпи с отстъпниците, които желаели да бъдат приети обратно в Църквата. Ригористични групи като новацианците и монтанистите считали, че тези lapsi са се лишили от всякаква надежда за спасение и никога не могат да се върнат в Църквата. Киприан отхвърлил това виждане (както и позицията на някои, които искали незабавно да помирят отстъпниците); той утвърди позицията, която и до днес е стандартна в Църквата, че отстъпниците могат да бъдат възстановени след изповед и дълго покаяние. Позицията му доведе до разкол в Църквата в Картаген, когато противниците на Киприан поставиха Максим Монтанист като съперник-епископ. Разколът приключи едва с чумата, която опустоши Империята и град Картаген през 253-254 г., заедно с подновеното преследване на християните. Неуморната грижа на Свети Киприан за страдащите през това време върна повечето от разколниците на негова страна. Когато мирът се възстанови, Киприан свика поредица от събори в Картаген, за да разреши конфликтите, които бяха разтърсили Църквата. Той поддържа практиката на африканските (и източните) църкви да примиряват еретиците с Църквата чрез кръщение, а не чрез възлагане на ръце, както се правеше в Рим; макар Киприан да не се е опитвал да наложи тази практика на други църкви, Рим не е бил толкова толерантен и е прекъснал отношенията си с африканската църква до смъртта на папа Стефан.

През 256 г. избухва още едно преследване при император Валериан. Киприан е бил арестуван и изведен пред проконсула на региона. Той е отказал да се защитава, а когато му е било съобщено, че ще бъде екзекутиран, е казал само Deo Gratias! (Слава Богу!). При екзекуцията си светият епископ е наредил да бъдат дадени двадесет и пет златни монети на палача и сам е сложил превръзката на очите си.

Забележка: Св. Киприан липсва на тази дата в традиционните мартирологии, защото някога е бил объркан със Св. Киприан от Антиохия (2 октомври). Днес е датата на неговото мъченичество и датата на неговото почитане в латинския календар.

Св. Ниниан, просветител на Шотландия (432)

Един от великите мисионери и ранни светци на Британските острови, той е роден в Британия около 360 г. Въпреки че Британия все още е била предимно езическа, Ниниан е роден от християнски родители. Като млад мъж той пътува до Рим и прекарва там няколко години, посветени на учение и аскетична борба. Той е ръкоположен в Рим и изпратен обратно като мисионер в Британия около 400 г. По пътя вероятно се е срещнал със Св. Мартин от Тур: много от църквите, които е основал, включително катедралата му във Уитхорн, са кръстени в чест на Св. Мартин. Той основава няколко манастира, служи на своите сънародници британски християни и обръща към вярата още много британци. Освен това обърнал към вярата в Христос и много от свирепите пикти, жители на днешна Шотландия. Починал в мир във Уитхорн през 432 г.

Светият ни отец Доротей Египетски (IV в.)

Той бил един от великите египетски пустинни отци от четвърти век. Той е живял сам в килия в Тебаида в продължение на шестдесет години, посвещавайки се на молитва, аскетизъм и прочута любов към труда. Дните си е прекарвал в строеж на килии за нови монаси, а нощите – в изплитане на рогозки, като през цялото време е бил потънал в молитва и псалмопеене.