Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Римляни 15.1-7 (Апостол)
1Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
2всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
3Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
4А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
5А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
6та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
7Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
Матей 9.27-35 (Евангелие)
27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Жития на светиите
Мъченик Еусигний от Антиохия (362)
Той беше войник в императорската армия, започвайки при езическия император Максимиан. Беше генерал при Константин и видя Кръста, който се яви на императора. След шестдесет години военна служба се оттегли в родния си град и се посвети на молитва, пост и добри дела. Един съгражданин, разгневен от решението, което Еусигний взел, за да разреши спор, го издал пред Юлиан Отстъпника като християнин. Призован пред Юлиан, той енергично изобличил императора за отстъпничеството му от вярата; за това бил обезглавен в напреднала възраст през 362 г.
Свети йеромартир Фабиан, папа на Рим (250)
Роден е в Рим и става скромен селски свещеник; но когато присъства на избора на нов папа, се вижда как бяла гълъб се спуска върху него и той е избран за папа. Въпреки че е скромен и кротък, той е безстрашен за вярата, събира телата на мъчениците, погребва ги и изграждал църкви и светилища над техните мощи. Според Пролога, той кръстил император Филип и сина му, също на име Филип, както и сенатора Понтий; по този начин имало християнски императори още преди Свети Константин Велики. Когато Деций станал император, преследването на християните се завърнало с ужасна сила и Фабиан бил обезглавен.
Праведната Нона (374), майка на Свети Григорий Богослов
Още приживе тя беше чудотворка чрез своите свети молитви. Тя върна съпруга си от идолопоклонството към християнската вяра; по-късно той стана епископ на Назианз. Дълбоките и благочестиви писания на сина ѝ Григорий говорят за християнското възпитание, което тя му е дала. С молитвите си тя веднъж спаси Свети Григорий от загиване в буря. Тя беше дякониса и почина в мир през 374 г.