1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)

“ Свети Евдоким е бил от Кападокия, син на благочестиви и най-прочути родители, патриции по ранг. Той особено е култивирал целомъдрието и милосърдието, първото – като никога не е срещал погледа на жена, а второто – като с радост е задоволявал нуждите на бедните. Когато е бил назначен за военен командир на Кападокия, той е продължил по праведния си път, проявявайки милосърдие и правота във всичките си дела. Живеейки така в благочестие, тихо и без показност , той напусна този живот на трийсет и три години, около 840 г., по време на царуването на иконоборца Теофил. Не след дълго след погребението му, гробът му се превърна в извор на безкрайни чудеса, тъй като Бог разкри добродетелта, която Евдоким се беше стремил да скрие; когато по-късно гробът му беше отворен, тялото му беше намерено нетленно. Светите му мощи бяха пренесени в Константинопол.“ (Великият Часослов)

Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

„Благородният Йосиф“ беше таен последовател на Христос и богат член на еврейския Синедрион (управляващ съвет); именно той предостави гроба на Христос. Когато вярата му стана известна, той беше изгонен от Синедриона, от синагогите и от Светата земя и пътуваше из много земи, проповядвайки Евангелието на Христос. Според някои сведения той в крайна сметка стигна до Англия, където почина в мир.