Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Римляни 10.11-11.2 (Апостол)

11Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". 12Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" 16Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" 17И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. 18Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". 19Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". 20А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". 21За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

1И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Антоний)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 11.16-20 (Евангелие)

16А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си 17и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 18Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. 19Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. 20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Матей 4.25-5.12 (Евангелие, Св. Антоний)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Светите 45 мъченици от Никополис в Армения (319)

По време на преследването на християните по времето на император Лициний, Леонтий и няколко от неговите спътници се явили пред императорския управител в Никополис в Армения и се обявили за християни. Те били бичувани и хвърлени в затвора, където не им давали нито храна, нито вода; но една християнска благородница тайно им носела вода, а ангел Господен им се явил в килията, за да ги утеши. Силата на вярата им била толкова голяма, че по време на съдебния процес двама от техните надзиратели обявили, че се обръщат към християнството. Мнозина други последвали примера им, докато групата на християните наброила общо четиридесет и пет души. Съдията наредил да им бъдат отсечени ръцете и краката, а след това да бъдат изгорени на клада.

Свети Антоний от Киевските пещери (1073)

Той е почитан като основател на православния монашески живот в Русия. Роден е в Черниговска област и е приет в монашество в манастира Есфигмену на Светата Гора. Настоятелят му го изпратил от Атон в Киев, за да установи там монашеския живот през 1013 г., през последните години от святото царуване на княз Владимир. Той живял там като отшелник, бавно привличайки към себе си други, които желаели да споделят аскетичния живот. С времето братството се превърна в Киевско-Печерската лавра. Свети Антоний отказа да бъде игумен на манастира; тази задача пое Свети Теодосий (почитан на 3 май). Свети Антоний продължи да живее като пещерник и почина в мир на деветдесетгодишна възраст.

-- -

Поставянето на Скъпоценната одежда на Господа в Москва (1625)

Елиас, войник в римската армия в Йерусалим, беше грузинец по рождение, от град Мцхета. Когато Господ беше разпънат на кръста, дрехите Му бяха разпределени чрез жребий между войниците, а одеждата Му се падна на Елиас, който я отнесе у дома в Грузия и я подари на сестра си Сидония. Одеждата беше погребана заедно с нея, а много години по-късно беше чудотворно открита от Света Нина (14 януари). Цар Мириан, който приел Христос в отговор на учението на Света Нина, построил църква в чест на Светите Апостоли на мястото, където била намерена мантията. Много години по-късно Грузия била завладяна от персите и мантията попаднала в ръцете им. През 1625 г. персийският шах Абас, желаейки да установи добри отношения с Русия, изпратил мантията в Москва като подарък за княз Михаил Феодорович и патриарх Филарет. Тя била поставена с почести в Успенския собор.