Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Дева-мъченица Феврония Низибийска (310 г.)

Въпреки че била дъщеря на римски сенатор и голяма красавица, тя избягала от света и отишла в манастир в Месопотамия. (Красотата ѝ била толкова голяма, че игуменката я накарала да стои зад параван, докато четела на монахините си.) По това време император Диоклециан изпратил някой си Селен, заедно с племенника му Лизимах, на мисия да намери и унищожи християни на Изток. Въпреки че Селен бил свиреп гонител на християните, Лизимах изпитвал съчувствие към тях и тайно ги защитавал, когато можел. Селен и неговата група отишли в Нисибис, където добродетелта и святостта на Феврония вече били добре известни, въпреки че тя била само на двадесет години. Селен я повикал и положил всички усилия да я убеди да се отрече от вярата си. Когато тя устояла на вярата, първо била жестоко разчленена, а след това обезглавена. Лизимах събрал мощите ѝ и ги отнесъл в манастира за погребение. В манастира той, заедно с много войници, бил кръстен. Мощите на света Феврония извършили много изцеления и самата тя се явила на другите монахини в деня на смъртта си, застанала на обичайното си място сред сестрите си. Мощите ѝ били пренесени в Константинопол през 363 г.

Свети отец Дионисий, основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на Атон (1380 г.)

Той е роден в Корица в Албания. По-големият му брат Теодосий отишъл в Света гора и с времето станал игумен на манастира Филотей. Няколко години по-късно Дионисий последвал брат си и станал монах под негово ръководство във Филотей. Небесна светлина започнала да се явява на Дионисий всяка нощ на едно и също място, на известно разстояние от манастира му. Вярвайки, че светлината е божествен знак, че трябва да построи манастир, Дионисий напуснал Света гора, за да потърси помощ от брат си (сега митрополит на Трапезунд) и император Алексий Комнин. От императора той получил както пари, така и кралска харта, която все още се съхранява в манастира „Свети Йоан Предтеча“, основан от Дионисий през 1380 г. и често наричан Дионисиев манастир. По-късно пирати ограбили манастира и Дионисий отишъл в Трапезунд, където починал на седемдесет и две години.