Деяния 27.1-44 (Апостол)

1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше 10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. 15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. 18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. 25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 36тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 44а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

Йоан 17.18-26 (Евангелие)

18Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; 19и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. 20И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, 21да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; 23Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. 24Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. 25Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; 26и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Свети пророк Амос (8 в. пр.н.е.)

Той бил неук пастир от село Текоа в Завулон, близо до Витлеем. Неговите пророчества, направени по време на управлението на цар Озия, съставляват книгата на Стария завет, която носи неговото име. Той е класиран на трето място сред „малките пророци“ на Стария завет.

Свети мъченик Вит, с Модест и Крескентия (303)

„Свети Вит е роден в Сицилия от видни езически родители. Модест е бил негов учител, а Кресентия – негова гувернантка. Свети Вит е кръстен рано и едва на дванадесет години започва да води интензивен аскетичен живот. Явяват му се ангели, които го наставляват и насърчават в трудовете му, а самият той е сияен и красив като ангел Божий. Съдия, който го бие, кара плътта на ръката му да изсъхне, но Вит я изцелява с молитвите си. Баща му ослепява, когато вижда дванадесет ангела в стаята си „с очи като звезди и лица като светкавици“, но Вит възстановява зрението му с молитвите си. Когато баща му се опитва да го убие, му се явява ангел и го отвежда в Лукания на брега на река Силари, заедно с Модест и Кресентия. Свети Вит извършва много чудеса там за болните и душевноболните. Той отива в Рим по повикване на император Диоклециан и прогонва зъл дух от сина си. Далеч от това да го възнагради, императорът го измъчва жестоко, когато не иска да се поклони пред неми идоли, но Господ го избавя.“ от мъчения и го върна в Лукания с невидимата Си ръка, и там той, Модест и Кресентия почиват в Господа. Мощите на Свети Вит се съхраняват в Прага.“ (Пролог)

На Запад помощта на Свети Вит често се призовава за лечение на много заболявания, особено лудост и демонично обсебване. Поради тази причина танцът на Свети Вит е кръстен на него, остро неврологично заболяване, което предизвиква неконтролируеми движения на лицето и крайниците, обикновено срещани при деца.

Блажени Августин, епископ на Хипон (430), и майка му Моника (387)

След като търси истината сред много религиозни школи, включително манихейците, Августин се обръща към вярата в Христос чрез съветите и пламенните молитви на майка си Света Моника. STORYта на ранния му живот и обръщането му във вярата е прекрасно разказана в неговите „Изповеди“. Той живя седемдесет и шест години, последните тридесет и пет като епископ на Хипон в Северна Африка. Загива при варварско нападение над този град.

През последните години няколко православни писатели се опитаха да отрекат, че Августин е светец на Православната църква (най-вече поради някои богословски грешки в неговите писания, които са били неправомерно разпространявани в Латинската църква). Тези твърдения са неверни: от времето на канонизацията му той е почитан като светец.

Свети мъченик Лазар, княз на Сърбия (1389)

„Той беше един от най-великите мъже на Сърбия, управлявали царството след цар Душан. След смъртта на цар Урош, Лазар беше коронясан за цар на Сърбия от патриарх Ефрем. Той изпрати делегация в Константинопол, включително монах на име Исая, за да се моли за премахване на анатемата от сръбския народ. Няколко пъти воюваше срещу турския паша, като накрая се сблъска с турския цар Амурат в Косово на 15 юни 1389 г., където беше убит. Тялото му е отнесено в Раваница близо до Куприя, негова основа, и е погребано там, но по-късно е пренесено в Нова Раваница в Срем. По време на Втората световна война, през 1942 г., е отнесено в Белград и поставено в катедралата, където се пази и до днес и предлага утеха и изцеление на всички, които се обръщат към него с молитва. Той възстанови Хиландар и Горняк, построи Раваница и Лазарица в Крушевац и е основател на „Свети Пантелеймон“, руския манастир на Света гора, както и множество други църкви и манастири.“ (Пролог)