Деяния 4.13-22 (Апостол)

13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; 20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

Йоан 5.17-24 (Евангелие)

17А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Пренасяне на мощите на Свети Николай Чудотворец от Мира в Бари (1087 г.)

През 1087 г. мощите на светеца са пренесени от Мира Ликийска (на южното крайбрежие на днешна Турция) в град Бари в Италия. Това е направено поради мюсюлманско нападение над Ликия. По това време Бари е православен и е под управлението на Константинополския патриарх. Мощите на светеца сега се намират в римокатолическа църква в Бари; всяка година ковчегът, съдържащ мощите, се отваря заедно от римокатолически и православен епископ и се изваждат количества ароматно миро за изцеление и насърчение на вярващите.

Свети пророк Исая (7 в. пр.н.е.)

Той е смятан за най-великия от старозаветните пророци. Неговите несравнимо красиви стихове предсказват Христос на много места. Той наказвал, утешавал и съветвал благочестивия цар Езекия; но когато осъждал нечестието и беззаконието на сина на Езекия, Манасия, той бил разсечен на две извън Йерусалим и получил мъченически венец. Името му означава „Господ е помощник“.

Петата библейска ода, „Из нощта духът ми се събужда на разсъмване към Тебе, Боже…“, е взета от Исая.

Свети мъченик Христофор (3-ти век)

Първоначално той е бил наречен Репроб. По време на гоненията при император Деций, Репроб, виждайки страданията на християните, смъмрял владетелите за тяхната жестокост. Управителят изпратил войници да го арестуват, но той ги обърнал във вярата и бил кръстен заедно с тях, получавайки името Христофор. След като бил доведен пред управителя, той бил затворен с две блудници, изпратени да го съблазнят, но той обърнал и тях. Той, войниците и бившите блудници били подложени на мъчения и накрая обезглавени.

Именно този свети Христофор е изобразен върху медалите, често носени за защита в Латинския Запад. Образът му, носещ детето Иисус, идва от името му, което означава „носител на Христос“, а не от някакъв инцидент в живота му.