Деяния 3.1-8 (Апостол)

1Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. 2Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма; 3той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. 4А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни! 5И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. 6Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи! 7И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените, 8и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Йоан 2.12-22 (Евангелие)

12След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни. 13Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим 14и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. 15И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; 16и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия. 17Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде". 18А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш? 19Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна. 20А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш? 21Той обаче говореше за храма на тялото Си. 22А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Свети отец Никифор Исихаст (XIV в.)

Първоначално е бил римокатолик, но приема православието и живее в аскеза на Света гора като монах. Той е духовен баща на Свети Григорий Палама. Животът му външно е бил без събития и той починал в мир през 14 век. Той оставя следното много кратко описание на пътя на исихаста:

„Събери ума си и го принуди да влезе в сърцето ти и да остане там. Когато умът ти е здраво в сърцето ти, той не трябва да остава празен, а непрестанно да се моли: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!“ И никога не трябва да млъква. Чрез това целият низ от добродетели: любов, радост, мир и другите, ще се вселят във теб, чрез което тогава всяка твоя молба към Бога ще бъде изпълнена.“

Дева-мъченица Пелагия от Тарс в Мала Азия (287 г.)

Тя е родена в Тарс (домът на апостол Павел). Въпреки че родителите ѝ са били видни езичници, тя чува за Христос от християни в този град и сърцето ѝ се изпълва с любов към Спасителя. Император Диоклециан посещава Тарс и по време на престоя му синът и наследник на императора се влюбва в Пелагия и желае да се ожени за нея. За пълно учудване на родителите ѝ, Пелагия отговаря, че вече е обещана на годеника си, Христос Господ. След това бяга от дома на родителите си и отива при светия епископ Лин, който я учи във вярата и я кръщава. След това Пелагия раздава всичките си многобройни притежания, връща се у дома и казва на родителите си, че е кръстена. Синът на императора, отчаян да се ожени за нея, се самоубива. Майката на Пелагия тогава изобличава дъщеря си на императора, който я призовава на съд. Когато Пелагия свободно изповядва непоколебимата си вяра в Христос, императорът я осъжда да бъде изгорена в метален вол, нагрят от огън. Разказ за нейното мъченичество разказва, че влизайки във вола с благодарствени молитви на устни, тя мигновено се разтопила като восък. Епископ Лин, който я бил кръстил, намерил няколко от костите ѝ и ги погребал на хълм близо до Тарс. По време на управлението на император Константин Копроним (741-775) там била построена църква в нейна чест.

Света Моника, майка на блажения Августин (388)

---