Деяния 13.13-24 (Апостол)

13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. 14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, 18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; 19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; 20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. 21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. 22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания". 23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, 24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.

Йоан 6.5-14 (Евангелие)

5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? 6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. 7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. 8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: 9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? 10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. 11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. 12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. 13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. 14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

Свети Исаак, основател на Далматинския манастир в Константинопол (383)

Докато бил отшелник на изток, Исаак чул, че арианите, подкрепяни от император Валент, преследват Православието. Напускайки уединението си, той пътувал до Константинопол, където живял в малка колиба. Той се изправил срещу императора, казвайки му, че ако не прекрати гоненията си и не приеме истинската вяра, ще го сполети бедствие. Императорът игнорирал думите му и скоро след това бил убит в битка с готите. Тогава на трона се възкачил император Теодосий Велики, възстановявайки мира в Църквата. Чувайки за Исаак и неговото пророчество, императорът изпратил да повикат Исаак и се поклонил пред него. Исаак пожелал да се върне в пустинята, но бил убеден да остане монах в Константинопол. Той участвал във Втория Вселенски събор, където блестял с ревност за вярата; Третият Вселенски събор го направил архимандрит над всички манастири в града. (Някои казват, че основан от него манастир се нарича Далматински манастир, защото е построен от Далмат, богат благородник от града; други казват, че е основан от самия Свети Исаак и по-късно е получил името си от игумен Далмат, който наследява Исаак). Приживе Свети Исаак е бил известен надлъж и нашир като чудотворец и надарен с дарбата на пророчеството.

Свети Исаак се почита и на 3 август, заедно с Далмат и сина му Фауст.

Света Макрина, баба на Свети Василий Велики (4 век)

„Бабата на Свети Василий Велики, тя се отличавала със своя интелект и благочестие. Тя била ученичка на Свети Григорий Чудотворец Неокесарийски. По време на царуването на Диоклециан тя изоставила дома си и се скрила в горите и пустинните места със съпруга си Василий. Въпреки че домът им бил конфискуван, те не изпитвали никакво съжаление. Лишени от всичко освен от любовта си към Бога, те се заселили в древна гора и прекарали там седем години. По Божие провидение кози слизали от планините и им осигурявали храна. И двамата починали мирно през четвърти век, след големи страдания за християнската вяра.“ (Пролог)