Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Свети Пахомий Велики, основател на кинобитското монашество (346)

Името му на родния му коптски, Пахом, означава „орел“. Той е египетски езичник, който постъпва в римската армия на млада възраст. Докато е настанен в Тива, той е изумен от добротата на местните християни, които носят храна и напитки на войниците. След като научава кои са те, той повярва в Христос и се закле, след като бъде освободен от армията, да му служи до края на живота си. В края на военната си служба той е кръстен и става ученик на отшелника Паламон, с когото живее десет години.

На място, наречено Табенисис, му се явил ангел, облечен в монашески одежди, и му дал плочка, на която било написано правило за кенобитски манастир – такъв, в който братята живеят общински, а не като отшелници, нещо, което не било виждано преди сред християните. Ангелът му заповядал да основе такъв манастир. Пахомий се заел за работа, като построил много килии, въпреки че нямало никой друг да живее там освен него и брат му Йоан. Когато Йоан поставил под въпрос ненужната сграда, Пахомий само казал, че следва Божията заповед, без да казва кой ще живее там или кога.

Но скоро там започнали да се събират хора и с времето толкова много хора станали негови ученици, че той в крайна сметка основал девет манастира, в които живеят хиляди монаси. Правилото, което той дал (или било дадено) за тези манастири, станало модел за цялото общинско християнско монашество след това. Свети Пахомий починал през 346 г., преди своите велики египетски съборници Свети Антоний Велики и Свети Атанасий Велики.

Да забавляваш ангели, без да ги подозираш: Простите действия на християнските вярващи към техните езически потисници може да са изглеждали глупави за мнозина, но именно такива действия са отворили очите на Пахомий за светлината на Христос и са дали несметно големи плодове: основаването на монашеския живот, който все още е гръбнакът на Христовата Църква.

Отче наш сред светиите Ахилий, епископ на Лариса (330)

Той е роден в Кападокия и е един от 318-те богоносни отци, присъствали на Първия Вселенски събор. На събора Ахилий взел камък и казал на арианите: „Ако Христос е Божие творение, както казвате, кажете масло да потече от този камък.“ Когато еретиците замълчали, Ахилий продължил: „И ако Синът Божий е равен на Отца, както вярваме, нека масло потече от този камък“, при което масло потекло. Връщайки се в Лариса, светият епископ съборил много езически храмове, построил много църкви, изгонил много демони и починал в мир.