Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

1 Коринтяни 8.8-9.2 (Апостол)

8Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. 9Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. 10Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? 11И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. 12А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. 13Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

1Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? 2Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Матей 25.31-46 (Евангелие)

31А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. 34Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; 35защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. 37Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? 38Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? 39Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? 40А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. 41Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Свети Герасим Йордански (475)

Той е родом от Ликия в Мала Азия. След като е живял там като отшелник в продължение на много години, той е пътувал до египетската Тебаида и е живял сред пустинните отци. След това е отишъл в Палестина, където е основал великата Лавра, общност от около седемдесет монаси, която съществува и до днес. Правилата в манастира били прости и строги: през петте делнични дни монасите оставали в килиите си, молели се и плетели кошници и рогозки. През тези дни ядели само малко сух хляб и няколко финика. В събота и неделя монасите се събирали за богослужение и ядели варени зеленчуци с малко вино. Всеки монах притежавал само една дреха; ако напускал килията си, трябвало да я остави отворена, за да може всеки друг да вземе от нея каквото му е необходимо. Самият Свети Герасим бил пример за всички тях, надхвърляйки дори правилата, които им наложил: по време на Великия пост той не ядял нищо друго освен това, което получавал при Светото причастие.

В пустинята светецът веднъж видял лъв, който изпитвал силна болка от трън в лапата си. Движен от състрадание, Герасим се приближил до него, направил кръстния знак и извадил тръна. Лъвът последвал стареца обратно до манастира и останал там до смъртта на светеца. Когато Герасим починал, лъвът, обзет от скръб, скоро също умрял, лежейки върху гроба на светеца.

Свети Герасим присъствал на Четвъртия вселенски събор в Халкедон, където се оказал силен защитник на православието, въпреки че в младостта си се бил наклонявал към монофизитската ерес. Починал в мир през 475 г.

Свети Яков Постеник от Финикия (VI в.)

„Той е живял през VI век. Бил толкова съвършен в благочестието, че с молитвите си можел да изцелява и най-тежките болести. Но врагът на човешкия род му наложил тежко изкушение. Веднъж към него изпратили една жена, която била развратена от някои подигравачи. Тя се престорила, че плаче пред него, но го подмамила да съгреши. Виждайки, че ще падне в грях, Яков сложил лявата си ръка в огъня и я държал там, докато тя изгоряла напълно. Виждайки това, жената се изпълнила със страх и ужас, покаяла се и променила живота си.

„Но при втория случай той не устоя и падна с едно младо момиче, което родителите й бяха довели при него, за да бъде излекувано от лудостта си. Той наистина я излекува, но след това съгреши с нея и, за да скрие греха, я уби и я хвърли в река. Както винаги, пътят от похотта до убийството не беше много дълъг. Джеймс прекара десет години след това като покаяник, живеейки в гроб. След това разбра, че Бог му е простил, защото, когато веднъж се помоли за дъжд във време на голяма суша, от която страдаха както хората, така и добитъкът, дъждът падна.

„Ето един пример, подобен на този с Давид, за това колко зъл е злият демон; как с Божието позволение могат да паднат и най-великите духовни гиганти, и как отново, чрез искрено покаяние, Бог в Своето милосърдие ще прости и най-големите грехове и не наказва онези, които се наказват сами.“ (Пролог)