Исаия 5.7-16 (6-ти час)

7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък. 8Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята. 9В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители; 10десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа. 11Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино; 12на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце. 13Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда. 14Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели. 15И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу; 16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.

Битие 4.8-15 (Вечерня)

8И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. 9И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? 10И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; 11и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; 12когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. 13И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: 14ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. 15И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

Притчи 5.1-15 (Вечерня)

1Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, 2за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) 3защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; 4но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; 5нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята. 6Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. 7И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. 8Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й, 9за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; 10за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. 11И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, - 12и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, 13защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: 14безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!" 15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.

Нашите праведни отци са загинали мъченически в манастира „Свети Сава Осветени“ (633? 796?)

Светият манастир „Свети Сава“ все още съществува днес, по Божието провидение, въпреки че няколко пъти в STORYта си е бил ограбван и оставян празен. Веднъж е бил нападан от арабски нашественици. Монасите обмисляли да избягат, но техният игумен Тома казал: „Избягахме от света в тази пустош заради любовта към Христос; би било срамно за нас сега да бягаме от пустошта от страх от хората. Ако бъдем убити тук, ще бъдем убити заради любовта към Христос, заради когото сме дошли тук да живеем.“ Така монасите се съгласили единодушно да чакат нападателите си невъоръжени. Арабите убили някои със стрели, а други затворили в пещерата на „Свети Сава“, като запалили огън на входа, за да ги задушат с дим. Цялата група монаси получила по този начин привилегията да дадат живота си заради Христос.

Сведенията за датата се различават съществено: Великият часовник казва, че са починали по време на управлението на император Ираклий, когато Свети Модест е бил патриарх на Йерусалим (632-634); Прологът казва, че са починали през 796 г. по време на управлението на Константин и Ирина, когато Илия е бил патриарх на Йерусалим.

Света Фотина Самарянка (66)

Вижте нейното възпоменание на 26 февруари.

Свети Кътбърт Чудотворец, епископ на Линдисфарн (687)

Свети Кътбърт е роден във Великобритания около 635 г. и става монах в младостта си в манастира Мелроуз край река Туид. След много години борба като истински Христов свещеник, в служба както на своите братя, така и на пренебрегнатите християни от изолирани селски села, той става самотник на остров Фарн през 676 г. След осем години като отшелник, той е принуден да напусне тишината си, за да стане епископ на Линдисфарн, на който пост служи почти две години. Той се завръща в отшелничеството си два месеца преди да почине в мир през 687 г.

„Заради чудесата, които е извършил както през живота си, така и на гроба си след смъртта, той е наречен „Чудотворец на Британия“. Целият английски народ го е почитал, а кралете са били едновременно благодетели на неговото светилище и молители за неговите молитви. Единадесет години след смъртта му светите му мощи са разкрити като нетленни; когато тялото му е пренесено от Линдисфарн в катедралата в Дърам през август 1104 г., тялото му все още е било недокоснато от разложение, излъчвайки „миризма на най-сладък аромат“ и „от гъвкавостта на ставите му представляващо по-скоро спящ, отколкото мъртъв човек“. Накрая, когато най-нечестивият Хенри VIII осквернил светилището му, отваряйки го, за да го лиши от ценностите му, тялото му отново е намерено нетленно и е погребано през 1542 г. Смята се, че след това светите мощи на Свети Кътбърт са били скрити, за да бъдат предпазени от по-нататъшно оскверняване.“ (Великият часовник)