Исаия 2.3-11 (6-ти час)

3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне. 4И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война. 5О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина. 6Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци. 7И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат. 8Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили. 9И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш. 10Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие. 11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Битие 1.24-2.3 (Вечерня)

24И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. 25И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро. 26След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; 30а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. 31И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

1Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. 2И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Притчи 2.1-22 (Вечерня)

1Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, 2тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; 3ако призоваваш знанието и викаш към разума; 4ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - 5ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. 6Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум; 7Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; 8Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. 9Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. 10Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, 11тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, 12за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа, 13от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища; 14от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала, 15чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки; 16за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, 17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог. 18Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци; 19никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота. 20Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните; 21защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея; 22а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.