Исаия 1.1-20 (6-ти час)

1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. 2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. 3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. 4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. 5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. 6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. 7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци. 8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. 9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. 10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! 11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. 12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? 13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! 14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. 15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. 16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; 17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. 18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. 19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Битие 1.1-13 (Вечерня)

1В начало Бог сътвори небето и земята. 2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. 3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. 4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. 5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. 6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) 7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. 8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. 9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) 10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. 11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. 12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. 13Биде вечер, биде утро - ден трети.

Притчи 1.1-20 (Вечерня)

1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. 5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - 15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;

Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)

Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.

Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.

Свети Григорий почина в мир през 604 г.

Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)

Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.

Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.

Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)

Основният му празник е на 12 октомври.