1 Йоаново 2.18-3.10 (Апостол)

18Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. 19Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши. 20И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. 21Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината. 22Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. 23Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. 24И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот. 26Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват. 27И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. 28И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде. 29Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.

1Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна. 2Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. 3И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист. 4Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие. 5И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма. 6Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен. 8Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. 9Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. 10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.

Марк 11.1-11 (Евангелие)

1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

Свети Порфирий, епископ на Газа (420)

Роден е в богато благородническо семейство в Солун около 347 г. Изпълнен с все по-силно желание за Бога, той се отказва от светските си притежания и заминава за Египет, където прекарва пет години като монах в Скетис. Оттам отишъл в Палестина, където прекарал още пет години в пещера в пустинята на Йордан. Страдащ от тежко заболяване, той бил принуден да се премести в Йерусалим; там бил внезапно и напълно излекуван след видение на Голгота, в което видял Добрия разбойник да слиза от кръста, за да го отведе при Христос, който му поверил кръста за пазене.

Порфирий се заема с занаята на обущар в Йерусалим, за да задоволи скромните си нужди. Скромността и милосърдието му стават толкова известни, че епископът на Йерусалим го ръкополага за свещеник на възраст от четиридесет и пет години и го назначава за Ставрофилакс, пазител на Истинския Кръст на Спасителя — с което се изпълнява видението на Порфирий на Голгота. Три години по-късно, много против волята си, той е избран за епископ на Газа.

През целия си епископски мандат той е бил преследван от езичниците, които все още доминирали в живота на града — въпреки че успял да обърне мнозина от тях към вярата чрез собствения си пример за святост и чрез многото чудеса, извършени по негово застъпничество. Веднъж, когато градът страдаше от продължителна суша, светецът събра християните в града (които наброяваха не повече от 280 души), каза им да постят и отслужи всенощно бдение. На следващата сутрин, докато епископът и цялото му паство вървяха в шествие из града, заваля дъжд. При това 127 езичници се обърнаха към християнството. Когато насилствените атаки на езичниците продължиха, Порфирий се обърна към император Аркадий с молба за издаване на указ за затваряне на езическите храмове в Газа. С подкрепата на св. Йоан Златоуст указът беше издаден. Когато императорските представители влязоха в Газа, придружавани от епископ Порфирий, носещ кръста, статуята на Афродита в главния храм на града се разби на парчета. Осем храма бяха разрушени, а на мястото на най-големия беше построена църква. Стотици езичници приеха вярата и след наставление бяха кръстени от светеца.

След двадесет и пет години като епископ, през които видял как епархията му се превърнала от малка паства от преследвани християни в християнска територия, Свети Порфирий починал в мир през 420 г.

Света Фотиния, самарянката, и онези, които бяха с нея (66)

Тя беше самарянката, която срещна Христос при Якововия кладенец (Йоан, гл. 4). Тя се покаяла и разказала на съгражданите си, че е срещнала Христос, поради което понякога я наричат първата, проповядвала Евангелието на Христос. Тя обърнала в християнството четирите си сестри (Фота, Фотис, Параскева и Кириака) и синовете си (Виктор и Йосес), и всички те станали неуморни евангелисти на Христос. След мъченичеството на светите апостоли Петър и Павел тя заминала за Картаген, за да проповядва Евангелието там. Тя, заедно с християнските си сестри и синове, всички претърпели мъченическа смърт по време на гоненията на Нерон. Тя се почита и в неделята на самарянката по време на Великденския период.