Православен  Календар

31 Декември 1973
Понеделник от 29-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Мелания Младша Римска
  • Нашата Света Майка Мелания Младата от Рим (439)
  • Свети Зотик, покровител на бедните и служител на прокажените (4 век)
  • Свети Теофилакт, архиепископ Охридски (ок. 1126 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Жития на светиите

Нашата Света Майка Мелания Младата от Рим (439)

Тя е родена през 383 г. в Рим, в много богато семейство с големи имения в Италия, Африка, Испания и дори Великобритания. Тя е внучка на Света Мелания Стара (8 юни) и благочестива ученичка на Христос от ранна възраст. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена против волята си за роднина на име Апиниан. Те имат две деца, и двете починали в ранна детска възраст. Оттогава нататък Мелания и съпругът ѝ се посвещават изцяло на Бога. И двамата мечтаят за висока стена, която ще трябва да изкачат, преди да могат да преминат през тясната порта, водеща към живота, и скоро започват да предприемат мерки за разпореждане с богатството си. Това предизвиква съпротива от страна на част от Сената, които се опасяват, че продажбата на такива огромни владения ще наруши икономиката на самата държава.

С подкрепата на императрицата обаче Мелания успяла да освободи 8000 от своите роби и да даде на всеки от тях по три златни монети, за да започне живот като освободени хора. Тя наела агенти, за да помогне за финансирането на основаването на църкви и манастири в цялата империя, дарила много имения на Църквата и продала още много, като дала приходите като милостиня. Когато Рим паднал под властта на готите под ръководството на Аларих през 410 г., Мелания и Апиниан се преместили в Сицилия, след това в Африка, където завършили продажбата на имотите си, даряйки приходите на манастири и за подпомагане на жертвите на варварите.

В Африка Мелания, вече на около тридесет години, започнала живот на най-строг аскетизъм: тя спазвала пълен пост през делничните дни, като се хранела само в събота и неделя; спеше по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на бдение и молитва. Дните ѝ били прекарвани в благотворителни дела, като останалата част от богатството ѝ била използвана за подпомагане на бедните и за благотворителност на Църквата. След седем години в Африка Мелания, майка ѝ и съпругът ѝ тръгнали на поклонение в Светата земя. Там основали манастир на Елеонската планина, който се разраснал до общност от деветдесет монахини. Майката на Мелания починала през 431 г., след това и съпругът ѝ и духовният ѝ брат Апиниан; тя ги погребала един до друг.

С изключение на едно посещение в Константинопол, Мелания продължила да живее в уединение в малка пещера на Елеонския хълм; тя станала съветник на императрица Евдокия, която потърсила експертния ѝ съвет относно даренията ѝ за църкви и манастири.

Мелания се разболяла, докато спазвала всенощното бдение за Рождество Христово през 439 г., и заспала в Господа шест дни по-късно; последните ѝ думи били „Както е било угодно на Господа, така стана“. Манастирът ѝ бил разрушен през 614 г. от персите, но пещерната ѝ отшелническа обител на Елеонската планина все още е място за поклонение и почитание.

Свети Зотик, покровител на бедните и служител на прокажените (4 век)

Той е роден в Рим и като млад мъж е избран от император Константин да помогне в основаването на новата му столица Византион. Епидемия от проказа в новия град става толкова тежка, че императорът нарежда всички прокажени, независимо от ранга им, да бъдат прогонени от града или удавени в морето. Зотик, воден от състрадание към тези хора, отива при императора и го моли за голяма сума злато, за да купи скъпоценни камъни и перли, за да увеличи славата на града, „Защото, както Ваше Величество знае, аз съм добре квалифициран в тази област.“ След това светецът използва златото, за да откупи всички, които са били отвеждани в изгнание или удавяне, и да създаде за тях лагер на Елеонския хълм на отсрещния бряг на Босфора. Там той довежда болните и се грижи за тях.

През 337 г. Констанций, еретик-арианин, се възкачва на трона след смъртта на баща си. Някои от враговете на Зотик в двора, виждайки възможност, изобличават Зотик пред новия император, казвайки, че той не само има подривни възгледи, но и е присвоил държавни пари. Когато научава за тези обвинения, Зотик се явява на императора, изискано облечен, и предлага да заведе Констанций да види скъпоценните камъни и перлите, които е купил от негово име. Когато стигат до Елеонския хълм, Констанций се изумява да види група прокажени, идващи да го поздравят със запалени свещи, почитайки и хвалейки него и своя покровител Зотик. Тогава светият Зотик казва на императора: „Това са скъпоценните камъни и блестящите перли, които придават блясък на короната на небесното царство, което ще наследиш чрез техните молитви. Аз ги купих за спасението на душата ти.“

Вместо да бъде благодарен, безсърдечният император заповядал Зотик да бъде вързан зад диви мулета и влачен, докато умре. Мулетата хукнали надолу по хълма, разбивайки тялото на светеца в скалите и храстите. След това, по собствено желание, те се върнали на върха на хълма, продължавайки да влаче тялото, и подобно на магарето на Валаам (Числа гл. 22), проговорили и прогласили, че мъченикът трябва да бъде погребан на този хълм. Учуденият и разкаян император заповядал мъченикът да бъде погребан с почести и заповядал там да се построи болница за прокажени, с най-добрите лекари и болногледачи.

Свети Зотик е наричан още Орфанотрофос, „Покровител на сираците“, защото в по-късни години към лепрозориума е добавен голям сиропиталище. Сиропиталището е включвало обща болница и дом за възрастни хора. Светецът е бил почитан през цялата византийска STORY като покровител на сиропиталището.

Свети Теофилакт, архиепископ Охридски (ок. 1126 г.)

Той е роден на остров Еврип и след като получава образованието си в Константинопол, става един от клириците на Великата църква там. Ръкоположен е за епископ и изпратен против волята си в Охрид, където е пастир на Църквата в България в продължение на двадесет и пет години. Вдъхновен богослов и оратор, той е оставил много проповеди и, най-важното, коментар върху целия Нов Завет, който оттогава е ценен от православните християни. В последните си години се премества в Солун, където почива в мир.

⚠ Съобщи за неточност