Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Колосяни 3.4-11 (Апостол, Праотци)

4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. 6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, 7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. 8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; 9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му 10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, 11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Лука 14.16-24 (Евангелие, Праотци)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Лука 12.16-21 (Евангелие)

16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; 17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. 18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, 19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. 20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? 21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Свети пророк Агей (ок. 520 г. пр.н.е.)

Той е роден във Вавилон, от свещеническото племе на Леви, по време на пленничеството на евреите. След завръщането си в Йерусалим, евреите започват да възстановяват Храма и да се покланят там според Закона, но са обезкуражени от съпротивата на местното население (много от които евреи, които не са отишли в плен). Затова Бог издига светите пророци Агей и Захария (8 февруари), за да подтикнат хората да завършат свещеното си дело. Пророчествата на Агей разкриват, че сушата, от която страдат евреите, е причинена от неуспеха им да завършат възстановяването на Йерусалим и ще приключи едва когато се посветят отново на делото си. Той е класиран на десето място сред малките пророци.

Света императрица и чудотворка Теофано (893)

Тя е родена от благородни родители в Константинопол. Красива и благочестива, тя е избрана от император Василий (867-886) за булка на сина му Лъв VI Мъдри. Когато Лъв се възкачва на трона, императрицата не проявява привличане към почестите и удоволствията на царския живот, а посвещава дните си на молитва и милостиня. Тя изпълнява всички задължения на императорското си положение, като същевременно води живот на аскеза, когато е далеч от погледа на света. Под богатите си дрехи носи груба вретена и спазва пост и бдение, сякаш живее монашески живот. Тя е смирена и уважителна към всички и се обръща дори към слугите си с „Господарю“ или „Господарко“. През нощта, след като слугите ѝ я оставят сама, тя напуска разкошното си легло и спеше на рогозка на пода, като често става през нощта, за да се моли.

След смъртта на дъщеря си Евдокия през 892 г., тя пожелала да напусне света и да влезе в манастир, но духовният ѝ баща, Свети Евтимий (память на 5 август), не дал благословията си. Въпреки това, престоят ѝ в света не бил дълъг: само три години по-късно тя починала, преди да навърши тридесет години. Веднага след погребението ѝ в църквата „Свети апостоли“, светите ѝ мощи станали източник на много чудеса и изцеления и се почитат и до днес във Вселенската патриаршия в Константинопол.