Колосяни 1.18-23 (Апостол)

18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство; 19понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота, 20и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му. 21И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, 22сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си, 23ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.

Лука 8.22-25 (Евангелие)

22Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. 23Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. 24Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. 25Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?

Свети Йерон и тридесет и тримата му сподвижници, мъченици в Мелитене (290)

Йерон беше земеделец от Тиана в Кападокия, известен с голямата си физическа сила, както и с чистотата на душата си. Чувайки за неговата сила, имперски войници дойдоха да го наберат в армията. Знаейки, че ще бъде принуден да принесе жертва на идолите, Йерон ги прогонил само с дървена пръчка, след което се скрил в пустинята. По-късно обаче той отишъл доброволно при управителя и открито изповядал вярата си в Христос. Заради това му отрязали дясната ръка и го хвърлили в затвора заедно с тридесет и двама други вярващи. Докато чакали края си, Йерон укрепвал останалите във вярата. Всички били обезглавени заедно извън Мелитене в Армения.

Свети Вилиброрд, първи епископ на Утрехт и апостол на Холандия (739)

Роден е в Нортумбрия, Англия, около 638 г. На седемгодишна възраст е изпратен в манастира в Рипон, за да получи образование при абат Свети Уилфрид (24 април). На двадесет години заминава за Ирландия, за да живее сред светите монаси на тази земя; прекарва там дванадесет години като духовно дете на Свети Егберт (също 24 април). През 690 г. Свети Егберт изпраща Вилиброрд като водач на група от дванадесет монаси, за да разпространят Евангелието в езическите земи около Фризия. Светият мисионер първо отишъл в Рим, за да получи благословията на папа Сергий, а след това заедно със своите събратя монаси проповядвал Евангелието из цяла Холандия и Зеландия.

През 695 г. папа Сергий ръкоположи Вилиброрд за архиепископ на Утрехт, наставлявайки го да организира Църквата в цялата тази област. Като архиепископ Вилиброрд продължи да работи неуморно за разпространението на Евангелието в тези езически земи; мисионерските му пътувания го отнесоха чак до Дания. Той почина в мир през 739 г. в манастира Ехтернах (разположен в днешния Люксембург), след като служи четиридесет и четири години като епископ и по-голямата част от живота си като монах. Гробът му скоро се превърна в място за поклонение.