2 Коринтяни 1.8-11 (Апостол)

8Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. 9Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, 10Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави, 11като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.

Лука 5.27-32 (Евангелие)

27След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене. 28И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него. 29И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. 30А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници? 31А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните; 32не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Светите мъченици епископ Ацепсимас, свещеник Йосиф и дякон Аиталас (378-379)

Персийският цар Шапур II провеждал жестоко преследване на християните в царството си в продължение на тридесет и седем години. В последните години на това преследване той дал на магьосниците си правомощия да измъчват и убиват всеки християнин, който не се отрече от вярата си. Ацепсимас, възрастният и свят епископ на Пака, бил арестуван заедно със свещеника Йосиф и дякона Аиталас. Всички не само отказаха да се отрекат от Христос, но смело проповядваха за Него пред магьосниците и царя. Разгневеният цар ги подложи на жестоки изтезания, а след това, като последна унижение, взе в плен всички местни християни и ги принуди да убият с камъни собствените си пастири.

С тяхното мъченичество голямото преследване в Персия приключило.

Светата девица мъченица Уайнфрид от Трефиннон (Холиуел), Уелс (VII в.)

„Света Уайнфрид (на уелски, Гвенфреви) беше девица от благородно потекло, която живееше в Северна Уелс през VII век. Племенница и духовна дъщеря на Свети Беуно (21 април), след смъртта му тя влезе в манастира Гвитерин, където живееше под духовното ръководство на Свети Елерил. Синът на съседен вожд, на име Карадок, обзет от нечиста страст, я преследва и й отсече главата с меч. Мястото, където падна главата й, стана известно като Трефиннон или Холиуел, поради появата на лечебен извор за онези, които биха пили от водите му с вяра. Холиуел остава и до днес важно място за поклонение в Британия.“ (Синаксарион)---