1 Солунци 5.1-8 (Апостол)

1А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

Лука 11.47-12.1 (Евангелие)

47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

1Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Свети мъченик Парамон и неговите 370 сподвижници (около 250 г.)

„Акилин, управителят на Витиния по време на управлението на император Деций (249-51), тръгвал към горещите извори в Бисалтия, когато решил да накара 370 християни от Никомидия, които били затворени по негова заповед, да се поклонят в храма на Изида. След като отказали да го направят, всички били обезглавени. Виждайки това клане, праведният Парамон извикал: „Какво нечестиво дело е да се избият толкова много праведници, и то чужденци, сякаш са животни.“ Управителят чул тези думи и заповядал да хванат Парамон и да го отведат под стража. По пътя той бил малтретиран по различни начини от войниците. Някои го удряли с копията си, други му отрязвали езика и другите части на тялото и накрая бил убит в присъствието на управителя.“ (Синаксарион) Забележка: от различните гонения, предприети от езическите императори преди Свети Константин, преследването при Деций вероятно е било най-ожесточеното и кърваво.

Свети отец Питирим Египетски (IV в.)

„Авва Питирим ръководел група аскети, които водили много строг живот в сухите планини на Тиваида. Самият той бил ученик и трети наследник на Свети Антоний Велики (17 януари) в неговата отшелническа обител. Той ял не повече от малко брашно, смесено с вода, два пъти седмично и толкова упорствал в духовните си трудове, че получил изобилни благодати от Светия Дух. Освен всичко друго, той учел, че на всяка страст съответства демон, който се опитва да разпали тази страст в нас чрез различни изкушения. За да се отървем от тези демони и от зли мисли, авва Питирим казвал, че първо трябва да освободим сърцата си от страстите.“ (Синаксарий)