Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
На този ден Българската православна църква чества втория помен на Свети Климент Охридски - един от най-великите български светци и просветители. Основното честване е на 27 юли (заедно с всички Седмочисленици), а днешният помен отбелязва деня на неговата кончина (25 ноември 916 г.).
Свети Климент е ученик на светите братя Кирил и Методий. След прогонването на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия, той идва в България при цар Борис-Михаил. Основава Охридската книжовна школа, създава и превежда множество съчинения. Като пръв епископ, проповядващ на славянски, той полага основите на славянската християнска култура. За подробно житие виж 27 юли.
„Света Екатерина, която била от Александрия, била дъщеря на Констас (или Цест). Тя била изключително красива девойка, много целомъдрена и прочута с богатство, произход и образование. С непоколебимия си разум тя напълно победила страстната и необуздана душа на Максимин, тиранина на Александрия; и с красноречието си тя запушила устата на така наречените философи, които се били събрали да спорят с нея. Тя била увенчана с мъченически венец през 305 г. Светите ѝ мощи били отнесени от ангели на светата планина Синай, където били открити много години по-късно; известният манастир на Света Екатерина първоначално бил посветен на Светото Преображение Господне и Горящия храст, но по-късно бил посветен на Света Екатерина.“ (Великият часовослов) Красноречието на Света Екатерина било толкова голямо, че петдесетте оратори, назначени да спорят с нея, осъзнали грешката си и като цяло поискали кръщение, за което Максимин ги осъдил всички на смърт. След това светицата била подложена на мъчения на специално изработено колело с шипове (с което обикновено е изобразявана на иконата си), но ангел я освободил и по чудо счупил колелото. Собствената съпруга на Максимин и 200 войници, виждайки страданията ѝ и благородството, с което ги понасяла, били подтикнати да изповядат вярата си в Христос и копнежа си да бъдат кръстени. Всички били убити. Накрая самата Екатерина била изведена извън стените на Александрия и след благодарствена молитва към Бога била обезглавена.
Той е роден в провинция Азия, в семейство на скит, който тайно е приел християнството. Подобно на родителите си, той е бил таен последовател на Христос, служейки като легионер в римската армия по време на управлението на император Деций. По време на една кампания му се явил ангел, дал му меч и му казал да влезе в битка, уповавайки се на Христовата помощ. Меркурий се впуснал в битка, пробил си път сам през вражеските линии и стигнал до варварския командир Ригас, когото убил. След смъртта на своя вожд варварите се разпръснали и победата била спечелена.
Императорът, чувайки за подвизите на младия войник, го повишил на длъжност в двора. Там, унесено от удоволствията и почестите на двора, Меркурий забравил задълженията си към Христос, своя Цар. Една нощ същият Ангел, който му бил дал меча, му се явил отново и му напомнил за меча, който Христос му бил дал, символ на мъченическата битка, в която предстояло да влезе. На следващия ден Меркурий, вече в съзнание, отказал да принесе жертва на боговете. Когато бил извикан пред императора, той смело проповядвал Христос и отхвърлил знаците на служението си. Той бил хвърлен в затвора и подложен на жестоки мъчения, които понасял с мир и радост, окуражен от Ангела, който му се явил отново, за да му предложи утеха и насърчение. След дълги мъки той бил обезглавен в Кесария Кападокийска на двадесет и петгодишна възраст.