Ефесяни 4.17-25 (Апостол)

17Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, 18бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им; 19дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота. 20Но вие не тъй познахте Христа, 21щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса) 22да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, 23да се обновите с духа на своя ум 24и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината. 25Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.

Марк 12.1-12 (Евангелие)

1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? 12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

Свети Симеон Новият Богослов (1022)

Като млад мъж той става монах в Студитския манастир в Константинопол; по-късно става игумен на манастира „Св. Мамас“, също в Константинопол. След живот на голям аскетизъм, включващ много изпитания, критики и страдания, той почива в мир. (Почива на 12 март, но тъй като този ден винаги попада по време на Великия пост, празникът му се чества днес. ) Неговото учение за способността на душата да влезе директно в общение с Бога в този живот предизвиква известна съпротива по негово време, а титлата „Нов Богослов“ не винаги се използва в положителен смисъл. Неговите опитни, мистични учения са здраво вкоренени в неговата доктрина за Църквата: неговите писания съдържат много силни утвърждения за централната роля на участието в Тайнствата в нашата борба за спасение. Той е автор на много възвишено красиви проповеди, писания и химни, като редица от тях са в римиран стих. Заедно със Св. Йоан Богослов и Св. Григорий, патриарх на Константинопол, той е един от само тримата, които Църквата официално е нарекла „Богослов“.

Светите мъченици Пробус, Тарах и Андроник (304)

И тримата са претърпели мъки по времето на царуването на Диоклетиан. Въпреки че са родени на три различни места, тримата са били разкрити като християни в Помпейополис в Киликия, арестувани заедно и доведени пред управителя Нумериан Максимус. Тарах е бил на шестдесет и пет години по време на ареста си, но неговите похитители не са проявили никакво уважение към възрастта му, измъчвайки го толкова жестоко, колкото и останалите. И тримата незабавно и смело са изповядали вярата си и са били подложени на много жестоки мъчения, по време на които Пробус е казал на Максимус: „Това кръвопролитие е масло и парфюм, с които да се помажа с радост за по-нататъшни състезания.“ В един момент преследвачите насилствено натъпкаха устата на Андроник с месо и вино, които бяха принесени в жертва на идолите, мислейки, че по този начин печелят победа. Андроник само се подиграваше на тях, обяснявайки, че само умишленото отстъпничество носи поражение на християнина.

Накрая Максимус заповяда да ги заведат в театъра и да ги хвърлят на дивите зверове за забавление на народа. Въпреки че зверовете току-що бяха разкъсали други на парчета, те не докоснаха светите мъченици, а си играеха и се ласкаеха около тях: свирепа мечка облизваше раните им, а лъвица си играеше нежно около Тарах. Виждайки това, мнозина от тълпата повярваха в Христос и осъдиха управителя. Разяреният Максимус заповяда на войниците си да влязат в арената и да разкъсат тримата на парчета. Трима християни, които бяха станали свидетели на зрелището, дойдоха през нощта, за да вземат телата им, но не можаха да разпознаят мощите на мъчениците среди общата касапница. Когато се помолиха за божествена помощ, над телата на тримата светии се появиха три светлини и те бяха погребани с почести в планинска пещера.