Галатяни 4.28-5.10 (Апостол)

28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

1И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго. 2Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува. 3Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон. 4Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта, 5а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа. 6Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов. 7Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината? 8Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава. 9Малко квас заквася цялото тесто. 10Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.

Марк 6.54-7.8 (Евангелие)

54Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

1Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, 2и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. 5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

Светата ни майка Теодора от Александрия (490)

Докато беше млада омъжена жена, тя извърши прелюбодеяние с друг мъж. Обзета от угризения, тя избяга от дома на съпруга си, облече се като мъж, преименува се на Теодор и влезе в мъжки манастир, преструвайки се на евнух. „ Постите, молитвите, бденията и сълзите на „Теодор“ удивлявали „братята“ му. Тайната й била разкрита едва след смъртта й. Тя прекарала девет пълни години, посвещавайки живота си на покаяние за един грях. По време на живота си тя се проявила като чудотворка, укротявайки диви зверове и изцелявайки болести. Съпругът й дошъл на погребението й, а след това живял до смъртта си в килията на бившата си съпруга.

Свети Евфросин, готвачът от Александрия (9-ти век)

Иконата му се намира в безброй православни кухни. Прост и свят човек, когато постъпил в монашеския живот в Александрия, бил счетен за негоден за всякаква служба, по-взискателна от работата в кухнята. Там той се труди без да се оплаква, пренебрегван от повечето други монаси. Една нощ игуменът сънува, че е в Рая и там среща Евфросин, който му дава клонче с три ароматни ябълки. Когато се събужда, игуменът намира същите ябълки на възглавницата си. Той бърза да намери Евфросин и го пита: „Къде беше снощи, братко?“ Евфросин отговаря само: „Къде беше ти, отче?“ Абатът събра монасите и им разказа чудната STORY, чрез която всички осъзнаха святостта на готвача. Но Евфросин, нежелаещ да понася похвалите на хората, избяга от манастира в пустинята.

Св. Пафнутий Изповедник (IV в.)

„Епископ на египетската Тебаида, той претърпя големи страдания за православната вяра: еретиците му извадиха едното око и му счупиха левия крак. Той взе участие в Първия Вселенски събор, опровергавайки арианската ерес с голяма сила. Император Константин го цени много и често го целуваше по липсващото око, загубено за истината на православието. На събора той се противопостави на западните представители, които предложиха на светските свещеници да бъде напълно забранено да сключват брак. Той остана целомъдрен през целия си живот.“ (Пролог)

Канонизация на Света Ксения от Санкт Петербург (1978)

Почита се на 24 януари.