Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

свещеномъченик Доротей, епископ Тирски (361 г.)

Той става епископ на Тир във Финикия по време на управлението на Диоклециан. Преследванията при Диоклециан и Максимиан го отвеждат в Тракия; след смъртта им той се завръща в Тир. Преследванията избухват отново при Юлиан Отстъпник и Доротей е заловен и измъчван до смърт на 107-годишна възраст. Той пише учени произведения на гръцки и латински език, разказващи живота на пророците и светците.

Свети наш отец Теодор Отшелник и Чудотворец (583)

Той живял много години като отшелник в пустинята на река Йордан и след дълга и тежка аскетична борба получил дара на чудотворството. Веднъж пътувал с кораб до Константинопол и корабът се отклонил от курса си по време на буря. Питейната вода свършила и екипажът и пътниците били на косъм от жажда. Теодор се помолил на Бога, прекръстил морето и казал на екипажа да пие морската вода. Когато те го направили, с учудване установили, че е прясна и сладка. Когато хората започнали да го почитат, той ги помолил само да благодарят на Бога, Който е извършил чудото. Той починал в мир.

Блажени Игор-Георги, постриган в монах Гавраил, велик княз Черниговски и Киевски (1147)

„Преследван от роднините си, той напуснал света и станал монах. Киевчани, отвратени от династията Олгович [на която бил княз], решили да я унищожат. Те побързали към манастира, хванали младия и невинен схимник и го убили. Заради това злодеяние много нещастия сполетели жителите на Киев, но няколко пъти били виждани свещи да се запалват сами на гроба на този блажен монах и огнен стълб се появил над църквата, където бил погребан.“ (Пролог)

Блажени Константин, митрополит Киевски (1159)

По негово време сред руските князе и в Руската църква царял голям безредик. Един от съперничещите си князе назначил монах на име Ким за Киевски митрополит, без да поиска благословията на Константинополския патриарх, както все още се правело по това време. Патриархът изпратил митрополит Константин да разследва случая, който свалил Ким и изгнал свещениците, ръкоположени от Ким. Това довело до раздори сред народа, като някои подкрепили Константин, други - Ким. Накрая, по молба на князете, патриархът изпратил трети митрополит и двамата - Ким и Константин - били отстранени.

Когато Константин умира през 1159 г., завещанието му заповядва да не бъде погребан, а да бъде изяден от кучета, тъй като чувствал, че е виновен за сеене на раздори в Църквата. Ужасени, но нежелаещи да се противопоставят на последните му желания, хората изхвърлят тялото му навън, както той е заповядал. През трите дни, в които то е лежало открито, Киев е разтърсван от гръмотевични бури и земетресения, при които загиват осем души. Накрая киевският княз заповядва тялото на митрополита да бъде погребано в църквата и времето веднага се успокоява.