Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Света мъченица Аквилина от Библос (293)

Тя е родена от християнски родители и на седемгодишна възраст вече живее като истинска християнка. Смело проповядва Христос на момичетата, с които играе, и за това е доведена пред управителя по време на гоненията на Диоклециан. Въпреки младата си възраст, тя не се отрича от Христос, за да спаси живота си. След ужасни мъчения е оставена да умре и хвърлена на бунище. Но същата нощ ѝ се явява ангел, казвайки: „Стани и бъди изцелена!“ Аквилина се издига напълно възстановена и хвали Бога; но тя се моли да не ѝ се отказва мъченическа смърт. Чува глас от небето, който казва: „Иди и ще ти бъде както желаеш.“ През нощта се връща в града и в двореца на управителя, вратите се отварят чудодейно пред нея и застава пред собственото легло на управителя. Излишно е да се казва, че управителят е обзет от ужас, когато се събужда и вижда момичето, което е смятал за мъртво. На следващата сутрин тя е обезглавена. Мощите ѝ изцеляват много от болните. По време на почина си тя е само на десет или дванадесет години.

Свети Трифилий, епископ на Левкозия (Никозия) в Кипър (370)

Той бил ученик на Свети Спиридон (памятник на 12 декември) и подобно на Свети Спиридон станал епископ на Кипър. Известен със своята милост, чистота и аскетичен начин на живот, той бил наричан „жив извор на сълзи“. След като добре пасъл стадото си в продължение на много години, той починал в мир.

Света Анна и нейният син Йоан (V в.)

„Взета като сирак в дома на благородник и третирана като осиновено дете, тя била обгрижвана и образована в тази къща. Богатият мъж я сметнал за достойна да се омъжи за сина му. Когато старецът починал, семейството настояло сина да напусне жена си заради ниското ѝ потекло и да се ожени за друга, по-подходяща за неговия ранг и богатство. Синът на богаташа се страхувал от Бога и не искал да направи това. Виждайки съпруга си в затруднения със семейството си, Анна тайно го напуснала и избягала на далечен остров, където нямало жива душа. Тя била бременна и скоро родила син. Те се трудили на острова тридесет години в пост и молитва. Тогава, по божествено провидение, на острова слязъл йеромонах. Той кръстил сина ѝ и го нарекъл Йоан. Анна живяла аскетичния си живот през пети век и починала мирно.“ (Пролог)