Римляни 1.1-7, 13-17 (Апостол)

1Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, 2което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, 3за Своя Син (роден по плът от Давидово семе 4и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, 5чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, 6между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, - 7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 13Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. 14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; 15тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. 16Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. 17Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

Матей 4.25-5.13 (Евангелие)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

Свети Исаак, основател на Далматинския манастир в Константинопол (383)

Докато бил отшелник на изток, Исаак чул, че арианите, подкрепяни от император Валент, преследват Православието. Напускайки уединението си, той пътувал до Константинопол, където живял в малка колиба. Той се изправил срещу императора, казвайки му, че ако не прекрати гоненията си и не приеме истинската вяра, ще го сполети бедствие. Императорът игнорирал думите му и скоро след това бил убит в битка с готите. Тогава на трона се възкачил император Теодосий Велики, възстановявайки мира в Църквата. Чувайки за Исаак и неговото пророчество, императорът изпратил да повикат Исаак и се поклонил пред него. Исаак пожелал да се върне в пустинята, но бил убеден да остане монах в Константинопол. Той участвал във Втория Вселенски събор, където блестял с ревност за вярата; Третият Вселенски събор го направил архимандрит над всички манастири в града. (Някои казват, че основан от него манастир се нарича Далматински манастир, защото е построен от Далмат, богат благородник от града; други казват, че е основан от самия Свети Исаак и по-късно е получил името си от игумен Далмат, който наследява Исаак). Приживе Свети Исаак е бил известен надлъж и нашир като чудотворец и надарен с дарбата на пророчеството.

Свети Исаак се почита и на 3 август, заедно с Далмат и сина му Фауст.

Света Макрина, баба на Свети Василий Велики (4 век)

„Бабата на Свети Василий Велики, тя се отличавала със своя интелект и благочестие. Тя била ученичка на Свети Григорий Чудотворец Неокесарийски. По време на царуването на Диоклециан тя изоставила дома си и се скрила в горите и пустинните места със съпруга си Василий. Въпреки че домът им бил конфискуван, те не изпитвали никакво съжаление. Лишени от всичко освен от любовта си към Бога, те се заселили в древна гора и прекарали там седем години. По Божие провидение кози слизали от планините и им осигурявали храна. И двамата починали мирно през четвърти век, след големи страдания за християнската вяра.“ (Пролог)