24 Май 1972
Сряда на 7-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Преп. Симеон Стълпник
преп. Никита Стълпник
Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)
Свети отец Никита Стълпник (1186)
Свети Винсент Лерински (445)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 23.1-11 (Апостол)

1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш". 6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

Йоан 16.15-23 (Евангелие)

15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. 16Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. 17Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? 18И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. 19Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? 20Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост. 21Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; 23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Жития на светиите

Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)

Той е роден в Антиохия през 522 г. Баща му, Йоан, умира при земетресение, оставяйки го да бъде отгледан от майка си Марта. От най-ранно детство той води много аскетичен живот и е под специална закрила и напътствия на Свети Йоан Кръстител, който често му се явява. Той става монах като млад мъж и след видение на Господ, който му се явява като красив юноша и изпълва сърцето му до преливане с любов към Христос, той се възкачва на стълб, където пребивава осемнадесет години, молейки се и пеейки псалми. След това отива на планината, наречена „Чудна“, където живее сам в безплодно място десет години; след това се възкачва на друг стълб, където пребивава в изключителни трудности четиридесет и пет години. През това време той става известен като чудотворец и ясновидец: в Пролога се казва: „Мярката на любовта му към Бога е такава, че му е дадена рядка благодат, с чиято помощ той е способен да лекува всякакви болести, да опитомява диви зверове и да прозира най-отдалечените краища на земята и сърцата на хората.“ „Той беше изваден от тялото и видя небесата, разговаряше с ангели, тормозеше демоните, пророкуваше, прекарваше по тридесет дни без сън и дори по-дълго без храна, приемайки храна от ръцете на ангели.“ Той почина на 85-годишна възраст; седемдесет и девет години от живота си беше прекарал в аскетизъм.

Свети отец Никита Стълпник (1186)

Като младеж той бил безгрижен и покварен; но един ден влязъл в църква и чул думите на Исая: „Умий се, очисти се“ (Ис. 1:16). Животът му се променил напълно: той напуснал семейството и имота си, за да влезе в манастир близо до Переяславъл, където започнал живот на строг аскетизъм. Носел вериги и (по думите на Пролога) „се затворил в стълб“, за което бил наречен Стовпник. Той получил дара на изцелението и чрез молитвите си възстановил мнозина, които дошли при него, включително Михаил, княз Черниговски, когото излекувал от парализа. Някои крадци, виждайки веригите му и мислейки, че са направени от сребро, го убили една нощ и избягали с веригите. Скоро след това свети Никита се явил на старейшина на име Симеон и му казал да сложи веригите при себе си в гроба му, когато бъдат намерени.

Свети Винсент Лерински (445)

Той е роден в Тул в Галия (днешна Франция); брат е на Свети Луп, епископ на Троа. Служи като войник, но в крайна сметка става монах в манастира Лерин. Там прекарва остатъка от живота си и написва своя „Коммонториум“ – изложение на истинската православна вяра; той съдържа добре познатото твърдение, че християните трябва да се придържат към вярата, в която се вярва „навсякъде, винаги и от всички“. Той почина в мир.