Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Той е роден в Йерусалим през 315 г., ръкоположен за свещеник през 346 г. и наследява Максим като архиепископ на Йерусалим през 350 г. Заради непоколебимата си защита на вярата е заточен три пъти от арианските императори Констанций и Валент. Възстановен от император Теодосий, той не се връща на трона, а живее осем години в мир, преди да почина през 386 г.
Той бил познат на целия си народ като неуморен защитник на бедните и като голям аскет. Беше кротък и смирен в осанката си, блед и измършавял от поста. През цялото си време се бореше срещу арианската ерес, която стана много силна и претендираше за лоялност дори на императорите. Освен това, той преживя управлението на Юлиан Отстъпник, който се опитваше по много начини да отслаби и подкопае Църквата и християнската вяра.
От многото произведения на Свети Кирил най-известни са неговите Катехизиси, считани за най-старото систематично обобщение на християнското учение.
„Роден в Халкидон, той бил нисък на ръст, подобно на Закхей, но велик по дух и вяра. Той се отрекъл от света на петнадесетгодишна възраст и се установил близо до река Ефрат в малка колиба, където изкупил греховете си и се молил на Бога, първоначално с учителя си Маюм, а след смъртта на Маюм, сам. Със силата на молитвите си той напълнил празен кладенец с вода, изцелявал болните от различни болки и опитомявал диви зверове. С него имало опитомен лъв като слуга. Той имал прозрение за далечни събития. Когато разбойници нападнали един столпник Пионий на известно разстояние от него и го пребили до такава степен, че той решил да слезе от стълба си и да отиде да се оплаче на съдиите, свети Анин видял намерението му в душата му и му изпратил писмо чрез своя лъв, казвайки му да остави намерението си, да прости нападателите си и да продължи в аскеза си. Той бил неизразимо щедър. Епископът на Неокесария му подарил магаре, за да облекчи страданията му.“ носеше вода от реката, но даде това магаре на някакъв беден човек, който му се оплакал от бедността си. Епископът му даде второ магаре, но той го подари. След това епископът му даде трето магаре, не за негово, а само за да служи като водоносец, да го пази и да го върне. В момента на смъртта си той видя Моисей, Аарон и Ор да идват при него и да викат: „Анин, Господ те вика. Стани и ела с нас.“ Това той разкри на учениците си и предаде духа си на Господа, на когото беше служил толкова вярно. Той беше на 110 години, когато завърши земния си път.“ (Пролог)
Той е наричан „Новият Златоуст“ заради многобройните си изпълнени с благодат проповеди и писания.
Той е роден през 1880 г. в сръбското село Лелич. След като учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, получава докторски степени от университета в Берн и Оксфорд. През 1919 г. архимандрит Николай е посветен в епископ Жича.
През 1941 г. епископ Николай е арестуван от нацистите и след три години затвор в манастира Любостир Войловичи е изпратен в печално известния концентрационен лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гаврило. Там той е свидетел и лично е претърпял много мъчения, докато лагерът е освободен от американската армия през 1945 г.
След войната той бяга от контролираната от комунистическа Югославия и емигрира в Съединените щати, където преподава в семинариите „Свети Сава“, „Свети Владимир“ и „Свети Тихон“. Именно в семинарията „Свети Тихон“ той почива през 1956 г. Мощите му почиват известно време в семинарията „Свети Сава“ в Либъртивил, Илинойс, след което са върнати в Сърбия, където се намират и сега.
През целия си зрял живот светият монах и епископ изливал постоянен поток от красиви проповеди и богословски и духовни писания. Той е автор на „Пролог от Охрид“, славянски синаксар. Включените в него светли проповеди, по една за всеки ден от годината, дават добър пример за неговото вдъхновено писане.
Неговият празник се чества на този ден (5 март по Стария календар, 18 март по Нова Зеландия) от православните християни както по Стария, така и по Новия календар.
Забележка: С благословията на епископ Йован от Сръбската православна църква, Митрофан Чин е ангажиран с проект за превод на Пролога на Свети Николай на китайски език. За да научите повече за този ценен проект, посетете неговия уебсайт: http://chineseorthodox.n3.net