Евреи 10.32-38 (Апостол)

32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 2.14-17 (Евангелие)

14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. 15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. 16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? 17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети Софроний, патриарх на Йерусалим (638)

Роден е в Дамаск в знатно семейство и получава добро образование в младостта си. Недоволен от светската мъдрост, той постъпва в манастира „Св. Теодосий“, където става приятел и ученик на Йоан Мосхос. Заедно посещават манастирите и скитовете в Египет; по-късно записват своите открития сред светите монаси в класическото произведение „Духовна ливада“. След смъртта на своя учител Св. Софроний заминава за Йерусалим, който току-що е бил освободен от персите. Той е там, за да види Светия Кръст, върнат от Персия от император Ираклий, който го е пренесъл в Йерусалим на гърба си. Няколко години по-късно, през 634 г., Св. Софроний е избран за патриарх на Йерусалим, където служи на паството си мъдро в продължение на три години и три месеца. Той е бил ревностен в защитата на Православието срещу монотелитската ерес: свикал е Събор в Йерусалим, който я е осъдил, преди тя да бъде осъдена на Шестия Вселенски Събор. Светият патриарх дори е пътувал до Константинопол, за да изобличи патриарх Сергий и император Ираклий, които са приели монотелитската заблуда.

Годините на мир за Светите земи бяха малко; защото точно когато Персийската империя беше решително разгромена от Ираклий, последователите на исляма избухнаха от Арабия, завладявайки по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток за няколко години. Светецът беше толкова наскърбен от превземането на Йерусалим през 637 г. от халифа Омар, че умоляваше Бога да го прибере при Себе Си, за да не доживее да види оскверняването на светите места. Молитвата му беше чута и той почина в мир по-малко от година по-късно.

Свети Софроний е автор на „Житието на Света Мария Египетска“, определено да се чете в църквите по време на всеки Велики пост. Той е написал и службата за Великото освещаване на водите. Някои приписват на него вечерния химн „Радостна светлина“, но знаем, че той датира отпреди времето на Свети Василий Велики, който го споменава в своите писания. Изглежда обаче, че Свети Софроний е допълнил химна и че сегашната му форма се дължи на него.

Св. Йоан Мосхос, автор на „Духовната поляна“ (622)

Днес се почита паметта му заедно с тази на неговия ученик и приятел Св. Софроний (виж по-горе).

Свети мъченик Пионий (250)

„Свещеник от Смирна, той пострада там по времето на гоненията на Деций. Те го осъдиха на разпъване на кръст, което за него беше голяма радост. И веднага щом войниците сглобиха кръста и го положиха на земята, Пионий се простря върху него и разпери ръце, призовавайки войниците да забият пироните в ръцете му. Кръстът беше забит в земята с главата надолу, а под главата на мъченика беше запален огън. Имало много зрители. Пионий затворил очи и се помолил на Бога в себе си. Пламъците не успели да запалят дори косата му, и когато огънят най-накрая угаснал и всички помислили, че е мъртъв, Пионий отворил очи и извикал радостно: „О, Господи, приеми духа ми!“, и издъхнал. Този светец написа житието на свети Поликарп Смирненски, с когото сега се радва в Царството Христово. Той пострада и бе прославен през 250 г.“ (Пролог)

Св. Софроний Врачански, епископ и народен будител (1813)

Свети Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Той е една от най-светлите фигури на Българското възраждане: епископ, книжовник, просветител и общественик. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г.

Автор е на Неделник (1806) - първата новобългарска печатна книга, и на автобиографичното Житие и страдания грешнаго Софрония. Участва активно в политическия живот, като съдейства за основаването на българска държава под руска закрила. Почива на 22 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Българската православна църква.