Исаия 5.16-25 (6-ти час)

16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда. 17И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите. 18Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци; 19които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем! 20Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! 21Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! 22Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие, 23които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното! 24Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев. 25Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.

Битие 4.16-26 (Вечерня)

16И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. 18На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха. 19Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села). 20Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. 21Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. 22Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема. 23И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; 24ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем. 25Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. 26На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

Притчи 5.15-6.3 (Вечерня)

15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. 16Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите; 17нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. 18Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, 19с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно. 20И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? 21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. 22Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: 23той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.

1Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, 2ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. 3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;

Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.

„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).

„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).