Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

1 Тимотей 1.15-17 (Апостол)

15Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. 16Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен. 17А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Неделя след Рождество)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Лука 18.35-43 (Евангелие)

35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; 36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? 37Обадиха му, че Иисус Назорей минава. 38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! 39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: 41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. 42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. 43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Матей 2.13-23 (Евангелие, Неделя след Рождество и Богородица)

13А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. 14Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; 15и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си". 16Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. 17Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: 18"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма". 19А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет 20и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. 21Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. 22Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски 23и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

Нашата Света Майка Мелания Младата от Рим (439)

Тя е родена през 383 г. в Рим, в много богато семейство с големи имения в Италия, Африка, Испания и дори Великобритания. Тя е внучка на Света Мелания Стара (8 юни) и благочестива ученичка на Христос от ранна възраст. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена против волята си за роднина на име Апиниан. Те имат две деца, и двете починали в ранна детска възраст. Оттогава нататък Мелания и съпругът ѝ се посвещават изцяло на Бога. И двамата мечтаят за висока стена, която ще трябва да изкачат, преди да могат да преминат през тясната порта, водеща към живота, и скоро започват да предприемат мерки за разпореждане с богатството си. Това предизвиква съпротива от страна на част от Сената, които се опасяват, че продажбата на такива огромни владения ще наруши икономиката на самата държава.

С подкрепата на императрицата обаче Мелания успяла да освободи 8000 от своите роби и да даде на всеки от тях по три златни монети, за да започне живот като освободени хора. Тя наела агенти, за да помогне за финансирането на основаването на църкви и манастири в цялата империя, дарила много имения на Църквата и продала още много, като дала приходите като милостиня. Когато Рим паднал под властта на готите под ръководството на Аларих през 410 г., Мелания и Апиниан се преместили в Сицилия, след това в Африка, където завършили продажбата на имотите си, даряйки приходите на манастири и за подпомагане на жертвите на варварите.

В Африка Мелания, вече на около тридесет години, започнала живот на най-строг аскетизъм: тя спазвала пълен пост през делничните дни, като се хранела само в събота и неделя; спеше по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на бдение и молитва. Дните ѝ били прекарвани в благотворителни дела, като останалата част от богатството ѝ била използвана за подпомагане на бедните и за благотворителност на Църквата. След седем години в Африка Мелания, майка ѝ и съпругът ѝ тръгнали на поклонение в Светата земя. Там основали манастир на Елеонската планина, който се разраснал до общност от деветдесет монахини. Майката на Мелания починала през 431 г., след това и съпругът ѝ и духовният ѝ брат Апиниан; тя ги погребала един до друг.

С изключение на едно посещение в Константинопол, Мелания продължила да живее в уединение в малка пещера на Елеонския хълм; тя станала съветник на императрица Евдокия, която потърсила експертния ѝ съвет относно даренията ѝ за църкви и манастири.

Мелания се разболяла, докато спазвала всенощното бдение за Рождество Христово през 439 г., и заспала в Господа шест дни по-късно; последните ѝ думи били „Както е било угодно на Господа, така стана“. Манастирът ѝ бил разрушен през 614 г. от персите, но пещерната ѝ отшелническа обител на Елеонската планина все още е място за поклонение и почитание.

Свети Зотик, покровител на бедните и служител на прокажените (4 век)

Той е роден в Рим и като млад мъж е избран от император Константин да помогне в основаването на новата му столица Византион. Епидемия от проказа в новия град става толкова тежка, че императорът нарежда всички прокажени, независимо от ранга им, да бъдат прогонени от града или удавени в морето. Зотик, воден от състрадание към тези хора, отива при императора и го моли за голяма сума злато, за да купи скъпоценни камъни и перли, за да увеличи славата на града, „Защото, както Ваше Величество знае, аз съм добре квалифициран в тази област.“ След това светецът използва златото, за да откупи всички, които са били отвеждани в изгнание или удавяне, и да създаде за тях лагер на Елеонския хълм на отсрещния бряг на Босфора. Там той довежда болните и се грижи за тях.

През 337 г. Констанций, еретик-арианин, се възкачва на трона след смъртта на баща си. Някои от враговете на Зотик в двора, виждайки възможност, изобличават Зотик пред новия император, казвайки, че той не само има подривни възгледи, но и е присвоил държавни пари. Когато научава за тези обвинения, Зотик се явява на императора, изискано облечен, и предлага да заведе Констанций да види скъпоценните камъни и перлите, които е купил от негово име. Когато стигат до Елеонския хълм, Констанций се изумява да види група прокажени, идващи да го поздравят със запалени свещи, почитайки и хвалейки него и своя покровител Зотик. Тогава светият Зотик казва на императора: „Това са скъпоценните камъни и блестящите перли, които придават блясък на короната на небесното царство, което ще наследиш чрез техните молитви. Аз ги купих за спасението на душата ти.“

Вместо да бъде благодарен, безсърдечният император заповядал Зотик да бъде вързан зад диви мулета и влачен, докато умре. Мулетата хукнали надолу по хълма, разбивайки тялото на светеца в скалите и храстите. След това, по собствено желание, те се върнали на върха на хълма, продължавайки да влаче тялото, и подобно на магарето на Валаам (Числа гл. 22), проговорили и прогласили, че мъченикът трябва да бъде погребан на този хълм. Учуденият и разкаян император заповядал мъченикът да бъде погребан с почести и заповядал там да се построи болница за прокажени, с най-добрите лекари и болногледачи.

Свети Зотик е наричан още Орфанотрофос, „Покровител на сираците“, защото в по-късни години към лепрозориума е добавен голям сиропиталище. Сиропиталището е включвало обща болница и дом за възрастни хора. Светецът е бил почитан през цялата византийска STORY като покровител на сиропиталището.

Свети Теофилакт, архиепископ Охридски (ок. 1126 г.)

Той е роден на остров Еврип и след като получава образованието си в Константинопол, става един от клириците на Великата църква там. Ръкоположен е за епископ и изпратен против волята си в Охрид, където е пастир на Църквата в България в продължение на двадесет и пет години. Вдъхновен богослов и оратор, той е оставил много проповеди и, най-важното, коментар върху целия Нов Завет, който оттогава е ценен от православните християни. В последните си години се премества в Солун, където почива в мир.