Библейски четива (Синодален превод)
Ефесяни 5.1-8 (Апостол)
1И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
2и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
3А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
4нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
5Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
6Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;
7и тъй, не ставайте техни съучастници.
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
Галатяни 3.8-12
(Апостол, Събота преди Рождество)
8И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".
9И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона".
11А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив".
12А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".
Лука 14.1-11 (Евангелие)
1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
6И не можаха да Му отговорят на това.
7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Лука 13.18-29
(Евангелие, Събота преди Рождество)
18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, -
26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
Жития на светиите
Десетте свети мъченици от Крит (250)
И десетимата страдали заедно за Христос на остров Крит по време на управлението на император Деций. Те били измъчвани и унижавани в продължение на тридесет дни, но понасяли изпитанията си с такова спокойствие, че управителят се опасявал, че и други ще бъдат обърнати към вярата, затова ги обезглавил.
Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)
Този свети епископ бил толкова почитан, че бил призован от самия император Ликиний, който се опитал да го отвърне от вярата. Когато това се провалило, императорът заповядал да се излее разтопен метал върху ръцете на епископа, което ги оставило парализирани и ужасно обезобразени. Минали години, християнството било легализирано от Константин Велики и когато бил свикан Никейският събор, Свети Павел бил сред призовани епископи. Много от присъстващите епископи носели по телата си белезите на Господ Иисус (Гал. 6:17): изгубени носове, уши или очи, белези и изгаряния от изпитанията им за Христос. На събора император Константин коленичил пред Свети Павел и целунал ръцете му като свети мощи, казвайки: „Никога няма да се уморя да целувам тези ръце, които са загубили живота си заради моя Христос.“ След събора светият епископ служил в Неокесария още няколко години, след което починал в мир.
Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)
Той бил ученик на светиите Кирил и Методий (11 май) и пътувал с тях по време на мисионерското им пътуване сред славяните. Заедно с тях и другите им спътници той издържал много изпитания, включително няколко затвора от ръцете на латинските франки, които се стремели да завземат контрола над областта Моравия, за да наложат латинския език и да разпространят ереста на филиокве. За известно време проблемите им били облекчени от папа Адриан II, който подкрепил мисията и назначил свети Методий архиепископ на Панония с юрисдикция над източноевропейските славянски земи. Но когато свети Методий починал, свети Наум и неговите спътници били отново затворени, след което изпратени в изгнание, където най-накрая намерили убежище в Православното царство България. Там те успели да продължат делото си на евангелизация на славянски език. Свети Наум основал манастира, който носи неговото име, на брега на Охридското езеро. След смъртта му мощите му били пренесени там за погребение и се почитат там и днес.