Галатяни 5.22-6.2 (Апостол)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 10.19-21 (Евангелие)

19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Свети пророк Авакум (Авакум) (7 в. пр.н.е.).

Той пророкувал по времето на Йоаким, точно преди еврейският народ да бъде отведен в плен във Вавилон. Самият той избягал от плен и след разрушението на Йерусалим се върнал в родината си. Веднъж носел храна на жетварите си, когато ангел го пренесъл във Вавилон, за да нахрани пророк Даниил в лъвския ров, а след това го отнесъл обратно в Юдея (това е разказано в пълната версия на книгата на Даниил, гл. 6 LXX). Третата глава на неговото пророчество се използва като Четвърта песнопение на Утринния канон (песента обикновено се пее изцяло само в манастири по време на Великия пост, но ермосът на Четвъртата песнопение, изпълняван в много енории, обикновено се отнася до пророка). Неговите свети мощи били намерени чрез откровение в Палестина по време на управлението на Теодосий Велики и там бил построен параклис. Името му означава „Отец на Възкресението“.

Света мъченица Миропея от Хиос (251)

Тя е родена в Ефес. При кръщението е посветена от майка си да служи в светилището на Света Ермиона, една от четирите дъщери на апостол Филип. Много поклонници идвали, за да бъдат помазани с чудотворно миро, извиращо от тялото на Света Ермиона - и от службата си в светилището Миропа получила името, с което е известна. По-късно тя и майка ѝ отишли на остров Хиос, за да избягат от преследването на император Деций.

Когато светият мъченик Исидор (14 май) бил обезглавен, Миропа тайно възстановила тялото му и го погребала с почести. Управителят Нумерий бил разгневен и заповядал на войниците си да намерят тялото, иначе сами ще бъдат обезглавени. Неспособна да позволи на невинни хора да страдат заради постъпката ѝ, Миропа се явила на управителя и му казала къде е погребала тялото. По заповед на Нумерий светото момиче било измъчвано и хвърлено в затвора. Там небесна светлина осветила килията ѝ и самият свети Исидор ѝ се явил с сонм ангели, казвайки: „Мир на теб, Миропа: твоята молитва се възнесла до Бога и скоро ще бъдеш с нас и ще получиш приготвения за теб венеца.“ Миропа, изпълнена с радост, предала душата си на Бога в този момент. Един от стражите, които били свидетели на тези събития, повярвал в Христос и не след дълго бил кръстен и приел мъченическа смърт.

Свети отец Атанасий „Възкресналият“, затворник от Киевските пещери (1176 г.)

След много години аскетична борба, Атанасий починал и бил подготвен за погребение. След като лежал мъртъв два пълни дни, той необяснимо се върнал към живот: монасите, които дошли да го погребат, били смаяни да го видят седнал и плачещ. Братята се събрали около него и му задали много въпроси за това, което е видял за отвъдния свят, но той отговорил само: „Спасете се!“. Когато го притиснали още повече, той казал: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате, нито ще искате да ме слушате“. Последният му отговор бил: „Покайте се всеки миг и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата пречиста Майка“. След това се затворил в килията си и живял още дванадесет години, приемайки само хляб и вода и никога повече не говорейки с никого.

Свети (Стефан) Урош, крал на Сърбия (1367)

„Син на крал Душан, той управлявал по време на трудния период на падането на Кралство Сърбия. Смирен, благочестив и кротък, той отказал да се опита да ограничи властта на могъщите благородници със сила. Сред тях бил и Вукашин, който довел до смъртта му. Добрият крал Урош претърпял мъченическа смърт на 2 декември 1367 г. на тридесет и една години. Убит от хора, той бил прославен от Бога. Чудотворните му мощи били съхранявани в манастира Язак във Фрушка гора, откъдето били пренесени в Белград през 1942 г. по време на Втората световна война и поставени в катедралата до телата на княз Лазар и деспот Стефан Щилянович. По време на управлението на този благосклонен крал, манастирът „Свети Наум“ бил построен край Охридското езеро от един от благородниците на Урош, Гргур.“ (Пролог)

Свети Порфирий Кавсокаливийски (1991) (19 ноември ст. ст.)

Един от истинските богоносни старци на нашето време, той беше прославен от Църквата през 2013 г.