1 Солунци 2.14-19 (Апостол)

14Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите, 15които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят, 16които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай. 17А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви. 18Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната. 19Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?

Лука 11.23-26 (Евангелие)

23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява. 24Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; 25и като дойде, намира я пометена и наредена; 26тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

Светите мъченици епископ Ацепсимас, свещеник Йосиф и дякон Аиталас (378-379)

Персийският цар Шапур II провеждал жестоко преследване на християните в царството си в продължение на тридесет и седем години. В последните години на това преследване той дал на магьосниците си правомощия да измъчват и убиват всеки християнин, който не се отрече от вярата си. Ацепсимас, възрастният и свят епископ на Пака, бил арестуван заедно със свещеника Йосиф и дякона Аиталас. Всички не само отказаха да се отрекат от Христос, но смело проповядваха за Него пред магьосниците и царя. Разгневеният цар ги подложи на жестоки изтезания, а след това, като последна унижение, взе в плен всички местни християни и ги принуди да убият с камъни собствените си пастири.

С тяхното мъченичество голямото преследване в Персия приключило.

Светата девица мъченица Уайнфрид от Трефиннон (Холиуел), Уелс (VII в.)

„Света Уайнфрид (на уелски, Гвенфреви) беше девица от благородно потекло, която живееше в Северна Уелс през VII век. Племенница и духовна дъщеря на Свети Беуно (21 април), след смъртта му тя влезе в манастира Гвитерин, където живееше под духовното ръководство на Свети Елерил. Синът на съседен вожд, на име Карадок, обзет от нечиста страст, я преследва и й отсече главата с меч. Мястото, където падна главата й, стана известно като Трефиннон или Холиуел, поради появата на лечебен извор за онези, които биха пили от водите му с вяра. Холиуел остава и до днес важно място за поклонение в Британия.“ (Синаксарион)---