1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Свети мъченик Парамон и неговите 370 сподвижници (около 250 г.)

„Акилин, управителят на Витиния по време на управлението на император Деций (249-51), тръгвал към горещите извори в Бисалтия, когато решил да накара 370 християни от Никомидия, които били затворени по негова заповед, да се поклонят в храма на Изида. След като отказали да го направят, всички били обезглавени. Виждайки това клане, праведният Парамон извикал: „Какво нечестиво дело е да се избият толкова много праведници, и то чужденци, сякаш са животни.“ Управителят чул тези думи и заповядал да хванат Парамон и да го отведат под стража. По пътя той бил малтретиран по различни начини от войниците. Някои го удряли с копията си, други му отрязвали езика и другите части на тялото и накрая бил убит в присъствието на управителя.“ (Синаксарион) Забележка: от различните гонения, предприети от езическите императори преди Свети Константин, преследването при Деций вероятно е било най-ожесточеното и кърваво.

Свети отец Питирим Египетски (IV в.)

„Авва Питирим ръководел група аскети, които водили много строг живот в сухите планини на Тиваида. Самият той бил ученик и трети наследник на Свети Антоний Велики (17 януари) в неговата отшелническа обител. Той ял не повече от малко брашно, смесено с вода, два пъти седмично и толкова упорствал в духовните си трудове, че получил изобилни благодати от Светия Дух. Освен всичко друго, той учел, че на всяка страст съответства демон, който се опитва да разпали тази страст в нас чрез различни изкушения. За да се отървем от тези демони и от зли мисли, авва Питирим казвал, че първо трябва да освободим сърцата си от страстите.“ (Синаксарий)