1 Тимотей 5.1-10 (Апостол)

1Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя, 2старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота. 3Вдовици почитай - истинските вдовици. 4Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога. 5А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем; 6оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла. 7Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни. 8Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник. 9За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж, 10известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.

Лука 17.20-25 (Евангелие)

20А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, 21и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. 22И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите; 23и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете; 24понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден. 25Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

Свети великомъченик Яков Персиец (421)

„Този светец бил от град Битлаба и бил от благороден произход; той бил най-близкият и най-уважаваният приятел на Исдигер (или Яздигерд) I, крал на Персия (управлявал 399-420 г.). Въпреки че бил християнин от младостта си, Яков се отрекъл от Христос, защото бил привлечен от приятелството и ласкателствата на краля. Когато майка му и съпругата му научили за това, те му заявили с писмо, че повече няма да имат нищо общо с него, тъй като той е предпочел временна слава пред любовта към Христос. Наранен в душата си от тези думи и идвайки на себе си, светецът плакал за грешката си и се отрекъл от поклонението на идолите. Затова, разгневен извънредно, кралят - това бил Бахрам (или Вараран) V (управлявал 421-438 г.), син и наследник на Исдигер - го осъдил на най-горчива смърт, на каквато дори груб звяр не е бил осъден: тоест, тялото му било разчленено на всяка става на ръцете и краката му. И“ и така, когато бил разсечен на парчета, чак до бедрата и раменете, смелият мъченик най-накрая бил обезглавен през 421 г.“ (Великият часовослов)

Кончина на архимандрит Лазар (Мур) (1992 г.) (14 ноември ст. ст.)

Въпреки че не е прославен от Църквата, отец Лазар е пионер и пример за Православието на Запад.

Той е роден в Англия през 1902 г. В ранните си години се премества в Западна Канада, където работи като земеделски работник в продължение на няколко години. Докато работи в Алберта, усеща призванието да стане мисионер и отива в английски мисионерски колеж в продължение на пет години.

За съжаление, нашите източници не са сигурни как е стигнал до православната вяра от това неочаквано начало. Но през 1934 г. той прекарва седем седмици на Атон, след което живее като монах в Югославия. Ръкоположен е за свещеник от архиепископ Теофан (Руска православна църква в чужбина), след което е изпратен в Палестина, за да служи на руската мисия в Йерусалим.

През 1948 г. новата държава Израел дава имота на мисията на Съветския съюз и мисията е лишена от собственост. Отец Лазар служи като свещеник в руския манастир в Айн Карим и Трансйордания, след което е изпратен в Индия през 1952 г., където помага в православната мисионерска работа в продължение на двадесет години. Няколко от неговите книги и преводи, като например биографията/изследването му за Свети Серафим Саровски, са написани, докато живее в Индия. Докато е там, той се запознава с майка Гаврилия от Гърция, чиято красива биография „Аскет на любовта“ включва добри описания за него по време на живота му в Индия. Въпреки че е много строг в православието си, той е гъвкав във външните си проявления: в Индия носи бяло, а не черно расо, защото черното облекло има обидни конотации за индийския народ.

През 1972 г. отец Лазар е призован в Гърция, след това през 1974 г. в Австралия, където служи девет години. През 1983 г. се премества в Калифорния в отговор на призива на отец Питър Гилквист да помогне на членовете на бившата „Евангелска православна църква“ в преминаването им към православието. През 1989 г. се премества в Аляска, където продължава тази работа. Почива в Ийгъл Ривър, Аляска, през 1992 г. Следва откъс от разказ за последните му дни, разказан от членове на неговата общност в Ийгъл Ривър:

„Баща ми винаги се подписваше с ПДВ, „Пътуване с ангели“. Няколко дни преди смъртта си, след като години наред се бореше с рака, използвайки вярно Иисусовата молитва като лекарство за мъката си, Архангел Михаил се явил, за да му помогне. Последното му пътуване към дома започнало, ПДВ... „времето на отпътуването ми наближи. Аз се борих в добрата битка, завърших попрището, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:6-8)

Св. преподобни Теодосий Търновски (1363)

Свети Теодосий Търновски е един от най-видните български подвижници и духовни учители от XIV в. Ученик на Свети Григорий Синаит, основоположника на исихазма, Теодосий се подвизава в Парорийската пустиня, а по-късно основава манастир в Килифаревските планини край Велико Търново. Манастирът му става център на духовен и книжовен живот, привличайки множество монаси и учени.

Свети Теодосий съветва цар Иван Александър и Търновския патриарх Теодосий да свикат Църковен събор в Търново през 1350 г., на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. Сред учениците му са преподобни Роман Търновски и бъдещият патриарх Евтимий. Св. Теодосий почива мирно на 27 ноември 1363 г. в Константинопол.