1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Свети апостол Филимон и свети Апия, Архип и Онисим

Филимон е споменат в Посланието на свети апостол Павел, носещо неговото име. Той бил благородник от Колоса; Апфия била негова съпруга. Архип бил епископ на Колоса. И тримата били ученици на апостол Павел. Онисим бил езически роб на Филимон, който откраднал от господаря си и избягал в Рим. Там свети Павел го довел до вярата в Христос и написал Посланието до Филимон, в което умолявал господаря на Онисим да му прости и да го приеме обратно като брат в Христос. Филимон направил това и Онисим по-късно станал епископ. В Гърция той е почитан като покровител на затворените. Всички тези свети последователи на Христос загинали като мъченици, убити с камъни от езичници.

Свети мъченици Цецилия, Валериан, Тивурций и Максим, в Рим (3 в.)

Света Цецилия е родена в видно езическо семейство в Рим. В младостта си тя тайно става ученичка на Христос. Когато родителите ѝ я сгодяват за млад мъж на име Валериан, тя го убеждава в Христовата вяра и го убеждава да живеят в девственост. Валериан е кръстен от папа Урбан и от своя страна увежда брат си Тивуртий във вярата. По това време християните в Рим са жестоко преследвани, много от тях до степен на мъченичество; Цецилия, съпругът ѝ и брат му си поставят за цел да излязат през нощта и тайно да погребат благочестиво мъчениците и да окажат благотворителна помощ на семействата им. В крайна сметка това е разкрито и двамата братя на свой ред са арестувани и осъдени като християни. В момента на обезглавяването им римският офицер Максим вижда отворено небе и ангели, дошли да приемат душите им; той, заедно с няколко други очевидци, изповядва Христос и от своя страна умира под мъчения. Накрая самата Цецилия е арестувана и след като вярно издържа различни мъчения, е обезглавена. Тъй като в първата си биография Света Цецилия е описана като любителка на музиката, тя е почитана като покровителка на църковната музика на Запад и често е изобразявана да свири на орган.

Свети княз и страстотерпец Петър Ярополк (1086)

„Свети Петър Ярополк, син на великия княз Изяслав Ярославович, участвал във всички походи на баща си като послушен син и отишъл с него в изгнание. Кроткият и смирен княз имал много да страда от членовете на семейството си, но винаги им прощавал. Всеки ден той усърдно се молел да бъде удостоен със свята смърт, подобно на светците Борис и Глеб (24 юли), за да се очисти от многото си грехове чрез проливането на кръвта си и да се освободи от суетата на този свят. Той бил убит на 21 ноември 1086 г.“ (Синаксар)

Терминът „страстотерпци“ се използва в Руската църква за светци, които, макар и да не са били убити заради вярата си и следователно не са мъченици в строг смисъл, са претърпели смъртта си с отречение и в духа на Евангелието. Светиите Борис и Глеб са първите и образцови страстотерпци.

Свети велик княз и мъченик Михаил Тверски (1318)

Той е роден в Твер през 1272 г. в семейството на княз Ярослав Ярославович, брат на Свети Александър Невски (памятник на 23 ноември). Михаил е възпитан във вярата от майка си, която по-късно става монахиня. Неговата пламенност е такава, че от детството си е сигурен, че трябва да завърши живота си или като монах, или като мъченик. Той наследява брат си като княз на Твер през 1285 г. и по-късно става велик княз на Владимир, руската столица по време на монголското завоевание.

Когато княз Михаил загуби владимирския трон поради заговора на своя роднина, княз Георги, съветниците му го подтикнаха да започне война срещу Георги; но той предпочете да загуби властта, отколкото да подложи народа си на кръвопролитие. Когато Георги нападна самия Твер, Михаил вдигна оръжие, за да го защити, и победи. Една от пленниците му беше принцеса Агата, съпругата на Георги и сестра на татарския хан. Когато тя почина в плен, пълният гняв както на Георги, така и на татарите се разпали срещу Михаил. Князът знаеше, че единственият начин да предотврати катастрофа за народа си е да отиде в Златната Орда, за да бъде съден в двора на хана. Роднините и съветниците на Михаил знаеха, че подобен курс със сигурност ще доведе до смъртта му, но никой не успя да го разубеди да отиде да спаси народа си.

Михаил бил държан в затвора с дървено ярем около врата и подлаган на много унижения от татарите. Но докато чакал присъдата си, той останал спокоен, прекарвайки дните си в пеене на църковните служби и Псалтири. В нощта на 21 срещу 22 ноември той получил откровение за предстоящата си смърт. Присъствал на литургията, причастявал се и прегърнал семейството си. След това, отваряйки Псалтира, прочел думите: „Възложи бремето си на Господа и Той ще те подкрепи: никога няма да позволи праведникът да се поклати“ (Пс. 54). След това спокойно поздравил своя сродник Георги и неговите слуги, които се нахвърлили върху княза и го пронизали с мечове. Мощите на княз Михаил били върнати в Москва, след което пренесени в Твер през 1320 г. Когато градът бил обсаден през 1549 г., Свети Михаил се явил на жителите под формата на конен рицар, въоръжен за битка.