Филипяни 1.12-20 (Апостол)

12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, 13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, 14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. 15Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение. 16Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми; 17другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието. 18Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам, 19защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов, 20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.

Лука 5.33-39 (Евангелие)

33А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият? 34Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? 35Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 36При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата. 37И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; 38но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото. 39И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.

Свещеномъченик Йеротеос, епископ на Атина (I в.)

Вероятно е бил първият епископ на Атина, ръкоположен от самия Свети апостол Павел. Свети Дионисий (виж 3 октомври) описва Свети Йеротеос като свой учител и приятел „след Павел“. Заедно със Св. Дионисий, Св. Йеротеос бил чудесно пренесен от силата на Светия Дух, за да присъства при апостолите при Успение Богородично. Починал в мир.

Светият ни отец Амон Египетски (IV в.)

„Родителите на нашия свети отец Амон починаха, когато той беше още дете. Той беше отгледан от чичо си, който го ожени, когато той беше още много млад. В нощта на сватбата си, веднага щом той и съпругата му се оттеглиха в брачната стая, Амон взе Свещеното Писание и прочете пасажа от Посланието до коринтяните, където апостолът говори за недостатъците на брака поради всички неприятности и грижи, които го съпътстват, докато девиците, посветени на Господа, могат да се посветят без разсейване на молитвата и на духовния труд. И двамата съпрузи приеха буквално следните думи: Отсега нататък, нека онези, които имат жени, да бъдат като че ли нямат... и онези, които се занимават със света, като че ли нямат нищо общо с него (1 Кор. 7:29,31) . Те решиха да останат в девственост и да се оттеглят заедно в пустинно място, където да се отдадат на молитва и пост. Тръгнаха към планината Нитрия, на известно разстояние от Александрия, и се настаниха там в малка колиба. Но, живеейки заедно като мъж и жена, скоро осъзнаха, че е нецелесъобразно да предизвикват природата и да провокират атаките на демоните. Затова се разделиха, всеки да живее отделно в аскеза. Амон никога не употребяваше вино или масло, а се хранеше само със сух хляб, който ядеше на всеки два или три дни.

„Начинът му на живот беше угоден на Господа и много братя, които искаха да прегърнат монашеския живот, скоро дойдоха да се присъединят към него. Когато пристигнеше нов кандидат, Амон веднага му предоставяше собствена килия с всичко необходимо в нея, а другите братя тайно носеха провизии на новодошлия или каквото друго, което можеше да му е полезно. Това показваше, че братската любов беше на първо място сред законите, спазвани в това постоянно растящо братство. За няколко години, под ръководството на Амон, пустинята Нитрия се превърна в истински град. Някои от братята вече искаха да си построят килии на разстояние, където да могат да живеят в по-голяма уединеност, така че когато един ден Свети Антоний Велики дойде да го посети, Аба Амон потърси съвета му относно мястото, което да избере. В деветия час, след като заедно хапнаха скромна храна, те се разходиха из пустинята до залез слънце, когато издигнаха кръст на мястото, до което бяха стигнали, така че онези, които желаеха, да могат да си построят килии там с благословията на двамата старейшини. „По този начин“, каза Аба Антоний, „братята, идващи от Нитрия, след хранене в деветия час, за да видят онези, които са тук, ще се срещнат с тях в този момент. И ако онези, които напускат това място, за да отидат в Нитрия, правят същото, те няма да загубят своята хесихия (тишината).“ Така се създаде пустинята Келия („Келиите“) на почти двайсет километра от Нитрия. Скоро там живееха повече от шестстотин монаси, всеки в собствената си келия.

„Свети Амон и Свети Антоний бяха обединени от дълбока духовна дружба. Когато Аба Амон предаде душата си в мир на Господа в Нитрия, Антоний, далеч на своята планина, прекъсна разговора, който водеше с някои монаси, и в екстаз видя душата на Амон да се издига към Небето, придружена от радостните химни на множество ангели. Сред другите думи, вдъхновени от Светия Дух, Свети Амон каза: „Търпете всички, както Бог търпи вас.“ (Синаксарион)