Колосяни 2.20-3.3 (Апостол)

20И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления: 21"не се докосвай, не вкусвай, не пипай" 22(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), - според човешки заповеди и учения? 23Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.

1И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; 2за небесното мислете, а не за земното. 3Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;

Лука 9.23-27 (Евангелие)

23А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. 25Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? 26Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. 27Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

Свети мъченик Аретас и събратята му (524)

„Тези мъченици се бориха за благочестието през 524 г. в Наджран, град в Арабия Феликс (днешния Йемен). Когато Дху Нувас, владетел на племето Химяри в Южна Арабия и юдаист, взе властта, той се опита да изтреби християнството, особено в Наджран, християнски град. Въпреки съветите на Аретас, вожд на Наджран, градът се предаде на Дху Нувас, който веднага наруши дадената от него обещание и се опита да принуди града да се отрече от Христос. Водени от свети Аретас, стотици мъченици, включително жени, деца и бебета, смело устояха на заплахите му и бяха обезглавени и изгорени. След като мъжете бяха убити, всички свободно родени християнски жени от Наджран бяха доведени пред тирана и им беше заповядано да се отрекат от Христос или да умрат; но те упрекнаха преследвача с такава смелост, че той каза, че дори мъжете не са го обиждали толкова презрително. Толкова голяма беше вярата им, че в целия Наджран не се намери нито една жена, която да се отрече от Христос, въпреки че някои от тях претърпяха мъчения, по-горчиви от тези на повечето мъже. В съюз с Византия, етиопският цар Елесбан освободил Наджран от Дху Нувас скоро след това и построил църкви в чест на мъчениците. Наджран станал място за поклонение до възникването на исляма век по-късно. В края на живота си цар Елесбан, наричан още Калеб, се оттеглил в уединение като отшелник; той изпратил короната си в Йерусалим като дар за Църквата на Светия Гроб. Той също се почита на този ден като светец. Името на Свети Аретас на арабски, Харит, означава „орач, земеделец“, много подобно на „Георги“ на гръцки. (Великият Хорологион)

Етиопия все още е християнска нация, заобиколена от ислямски държави. Името на покойния император Хайле Селасие означава на етиопски „Силата на Троицата“.