Филипяни 3.1-8 (Апостол)

1Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. 2Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, 3защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, 4макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, 5обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, 6по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. 7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,

Лука 7.17-30 (Евангелие)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Свети Симеон Новият Богослов (1022)

Като млад мъж той става монах в Студитския манастир в Константинопол; по-късно става игумен на манастира „Св. Мамас“, също в Константинопол. След живот на голям аскетизъм, включващ много изпитания, критики и страдания, той почива в мир. (Почива на 12 март, но тъй като този ден винаги попада по време на Великия пост, празникът му се чества днес. ) Неговото учение за способността на душата да влезе директно в общение с Бога в този живот предизвиква известна съпротива по негово време, а титлата „Нов Богослов“ не винаги се използва в положителен смисъл. Неговите опитни, мистични учения са здраво вкоренени в неговата доктрина за Църквата: неговите писания съдържат много силни утвърждения за централната роля на участието в Тайнствата в нашата борба за спасение. Той е автор на много възвишено красиви проповеди, писания и химни, като редица от тях са в римиран стих. Заедно със Св. Йоан Богослов и Св. Григорий, патриарх на Константинопол, той е един от само тримата, които Църквата официално е нарекла „Богослов“.

Светите мъченици Пробус, Тарах и Андроник (304)

И тримата са претърпели мъки по времето на царуването на Диоклетиан. Въпреки че са родени на три различни места, тримата са били разкрити като християни в Помпейополис в Киликия, арестувани заедно и доведени пред управителя Нумериан Максимус. Тарах е бил на шестдесет и пет години по време на ареста си, но неговите похитители не са проявили никакво уважение към възрастта му, измъчвайки го толкова жестоко, колкото и останалите. И тримата незабавно и смело са изповядали вярата си и са били подложени на много жестоки мъчения, по време на които Пробус е казал на Максимус: „Това кръвопролитие е масло и парфюм, с които да се помажа с радост за по-нататъшни състезания.“ В един момент преследвачите насилствено натъпкаха устата на Андроник с месо и вино, които бяха принесени в жертва на идолите, мислейки, че по този начин печелят победа. Андроник само се подиграваше на тях, обяснявайки, че само умишленото отстъпничество носи поражение на християнина.

Накрая Максимус заповяда да ги заведат в театъра и да ги хвърлят на дивите зверове за забавление на народа. Въпреки че зверовете току-що бяха разкъсали други на парчета, те не докоснаха светите мъченици, а си играеха и се ласкаеха около тях: свирепа мечка облизваше раните им, а лъвица си играеше нежно около Тарах. Виждайки това, мнозина от тълпата повярваха в Христос и осъдиха управителя. Разяреният Максимус заповяда на войниците си да влязат в арената и да разкъсат тримата на парчета. Трима християни, които бяха станали свидетели на зрелището, дойдоха през нощта, за да вземат телата им, но не можаха да разпознаят мощите на мъчениците среди общата касапница. Когато се помолиха за божествена помощ, над телата на тримата светии се появиха три светлини и те бяха погребани с почести в планинска пещера.