Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Свещеномъченик Климент от Анкира и мъченик Агатангел (296)

Той е роден в Анкира, Галатия, син на езически баща и християнска майка на име Евфросина. На смъртното си легло майка му предсказала, че той ще претърпи големи мъки за Христа в продължение на много години. След смъртта ѝ той бил осиновен и отгледан от благочестива жена на име София. От дванадесетгодишна възраст започнал да пости и да се моли като монасите, така че скоро бил ръкоположен за дякон, а на двадесет години станал епископ на Анкира. Благочестието и ревността му към вярата привлекли вниманието на императорския управител на региона, който го арестувал. Така започнали двадесет и осемте години на почти непрекъснати страдания за вярата на Климент. Когато той остана непоколебим въпреки многото мъчения, го изпратиха при император Диоклетиан в Рим. Императорът му показа маса, на която от едната страна бяха подредени скъпи съдове, а от другата – инструменти за мъчения, и заповяда на Климент да направи своя избор. Светецът отговорил: „Тези скъпоценни съдове ми напомнят колко по-славни трябва да са вечните блага на Рая; а тези инструменти за изтезания ми напомнят за вечните наказания в ада, които очакват онези, които отричат Господа.“

Светецът беше жестоко измъчван, след което беше прехвърлен в Никомедия, където негов спътник стана обърнал се езичник на име Агатангел („добър ангел“). В продължение на много години те издържаха невъобразими мъчения, редуващи се с дълги затворнически престои, но нищо не можеше да ги накара да се отрекат от скъпоценната Христова вяра. След двадесет и осем години страдания Агатангел беше обезглавен; но Климент беше временно освободен и му беше позволено да отслужи богослужението на Богоявление и да даде Светото причастие на своите събратя християни. Няколко дни по-късно, докато отново отслужваше Божествената литургия, няколко езически войници нахлуха в църквата и го обезглавиха пред олтара.