Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)
12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.
14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът".
17А който се съединява с Господа, един дух е с Него.
18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
Лука 15.11-32 (Евангелие)
11И още каза: един човек имаше двама сина;
12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.