Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Евреи 4.14-5.6 (Апостол)

14И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. 15Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. 16И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

1Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, 2и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; 3и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. 4И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. 5Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; 6както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Марк 8.34-9.1 (Евангелие)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Мъченик Сабинас от Хермополис, Египет (287)

Той бил управител (бихме казали кмет) на град Хермополис в Египет. По време на гоненията той и много други християни избягали в планините, където Сабинас се затворил в една колиба и прекарвал дните си в пост и молитва. Но един беден човек, който му носел храна (и на когото Сабинас беше помогнал по много начини), го предаде на властите за две златни монети. Сабинас и шестима други бяха арестувани, вързани и заведени пред управителя Ариан. След жестоки мъчения Сабинас беше удавен в Нил.

Светият ни отец Христодулос, чудотворецът от Патмос (1111)

Той беше от района на Никея и родителите му Теодор и Анна го кръстиха Йоан. Още в ранна възраст той се посвети на монашеския живот и беше преименуван на Христодулос („роб на Христос“). След като напредна в аскетичния живот, той получи разрешение от император Алексий I (1081-1118) да основе църква и манастир на остров Патмос, посветени на Свети Йоан Богослов. И църквата, и манастирът стоят и продължават да се използват и до днес. Когато Патмос беше нападнат от арабите, той и учениците му избягаха в Еубея, където той почина. Учениците на светеца пренесли мощите му обратно в неговия манастир, където те продължават да вършат чудеса и днес.

Свети апостол Аристобул от Седемдесетте, първи епископ на Британия (I в.)

„Той беше брат на апостол Варнава и беше роден в Кипър. Беше последовател на апостол Павел, който го споменава в Посланието си до римляните (16:10). Когато великият апостол Павел постави много епископи в различни части на света, той назначи този Аристобул за епископ на Британия (т.е. Англия). В Британия живееше див народ, езически и нечестив, и Аристобул претърпя сред тях невъобразими мъки, нещастия и злоба. Те го биеха безмилостно, влачеха го по улиците, подиграваха му се и го осмиваха. Но в крайна сметка този свят човек постигнал успех чрез силата на Божията благодат. Той просветил народа, кръстил го в името на Христос Господ, построил църкви, ръкоположил свещеници и дякони и накрая починал там в мир и отишъл в Царството на Господа, на когото служил толкова предано.” (Пролог)

Бележка: в гръцкия календар той се почита на 15 март.