1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Свети апостол Тимотей

Това е апостолът, до когото са адресирани две от посланията на Свети Павел. Той е роден в Листра, Ликаония, от езически гръцки баща и еврейска майка. Майка му, на име Еунида, и баба му, Лоида, го възпитали в благочестие и любов към Свещеното Писание. Апостол Павел обърнал двете жени по време на първото си мисионерско посещение в Листра; когато се върнал седем години по-късно, намерил Тимотей изпълнен с ревност за Христа и го кръстил. Тимотей станал най-близкият му ученик: в посланията си Свети Павел го нарича „моят възлюбен син“. За да може Тимотей да проповядва Евангелието в синагогите, Свети Павел лично го обрязал.

Апостол Павел ръкоположи Тимотей за първи епископ на Ефес. Като такъв той стана ученик и екзарх на свети Йоан Богослов, който ръководеше всички църкви в Азия. През 97 г. сл. Хр. той се опита да се противопостави на празнуването на празника на Артемида; разярените езичници го обградиха и го пребиха до смърт. Той беше погребан близо до гроба на свети Йоан. През 356 г. неговите скъпоценни мощи са пренесени (заедно с тези на светиите Андрей и Лука) в Константинопол и поставени в храма „Светите апостоли“. През 1204 г. те са откраднати от латинските кръстоносци, когато те ограбват града.

Свети мъченик Анастасий от Персия (628)

Той бил персиец, син на маг, войник в персийската армия под командването на Хосрой II, който по това време нахлувал в Християнската империя. Персийското му име било Магундат. Хосрой превзел Ерусалим през 614 г. и отнесъл Светия Кръст като трофей. Магундат чул за това и за всички чудеса, извършени от Кръста, и се чудел защо християните почитат толкова много останките от инструмент за изтезания. Търсейки християнски старейшини, които да отговорят на въпросите му, той научил за Въплъщението, живота, Разпятието и Възкресението на Христос и с радост приел християнската вяра като Истина. Той беше кръстен от Св. Модест, патриарх на Йерусалим, и получи името Анастасий. В същото време той прие монашески обет. За известно време той живееше в манастир в Йерусалим, но след това тръгна, намери няколко персийски маги в Кесария и ги смъмри, че са се поддали на заблуди. Тъй като се намирал на персийска територия (както добре знаел), той бил заведен при персийския управител, разпитан, хвърлен в затвора и накрая откаран заедно с други пленници в Персия. Там, въпреки многобройните жестоки мъчения, той отказал да се върне към предишната си заблуда и бил обесен за едната ръка, удушен, а след това обезглавен.