Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)

1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. 2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! 3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, 4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, 5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, 6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, 7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, 8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, 9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; 10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

Матей 25.14-30 (Евангелие)

14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Св. Кириак Отшельникът (555/557)

Роден е в Коринт от благочестиви християнски родители. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Палестина, където, след като учи при няколко свети отци, постъпва в монашество и става ученик на Св. Герасим Йордански. След смъртта на Св. Герасим той живее в строга самота, аскетизъм и мълчание в продължение на много години, като накрая постъпва в манастира на Св. Харитон, където почива в мир на 109-годишна възраст. Въпреки своя много строг аскетизъм, той бил едър и силен, оставайки такъв до края на живота си. Според правилата на Св. Харитон, той и събратята му ядели само веднъж на ден, след залез слънце. В пустинята той живял години наред само с суровите растения, които събирал там. Казвал за себе си, че докато бил монах, слънцето никога не го видяло да яде или да се ядосва на някого.

Света Мария от Палестина (6 в.)

„Първоначално тя била четяща Псалтира в Църквата на Възкресението в Йерусалим, но тъй като била красива, била източник на скандал за греховните умове. За да не бъде причина за грях у другите, Мария се оттеглила в пустинята Сука с кошница боб и стомна вода. Тя прекара осемнадесет години в пустинята и, с Божията сила, никога не й липсваха нито боб, нито вода. Учениците на Св. Кириак я намериха още приживе и по-късно я погребаха.“ (Пролог)

Светите мъченици Дада и събратята му (IV в.)

Дада беше висш персийски чиновник, служещ в двора на цар Шапур II, и тайно християнин. Когато беше назначен за управител на провинция, отдалечена от двора, Дада започна да почита и проповядва Христос открито. Това стигна до ушите на царя, който изпрати един от синовете си, Губарлахас, да се опита да го екзекутира. Дада беше осъден и осъден да бъде хвърлен в огнена пещ. Но когато Дада направи знака на кръста, огънят угасна, което изуми принца и в крайна сметка го доведе до обръщане към Христос.

Възмутеният цар хвърли сина си в затвора и го подложи на мъчения. Губарлахас издържал дни на ужасни мъчения без да се оплаче и, въпреки че бил подложен на ужасни осакатявания, излязъл от килията си невредим. Това чудо довело други, включително още две от собствените деца или роднини на царя, да приемат Христос. На Казой, дъщерята на царя, било позволено да почива в мир веднага щом започнали мъченията й. Губарлахас бил чудотворно кръстен по време на по-нататъшни мъчения: Глас отвисоко произнесе думите на кръщението и дъжд от вода и масло се изля върху мъченика. Не след дълго той загина, заедно с Дада и Касдиос, един от роднините на Губарлахас, който беше убеден в Истината от чудесата, които беше видял.

Преподобен Киприан от Устюг (1276)

„Свети Киприан основал манастира „Влизане в храма на Божията Майка“ близо до Устюг в област Вологда през 1212 г. и прехвърлил цялото си имущество на него. Той никога не напуснал манастира, след като станал игумен, а се посветил на аскетични подвизи, сякаш всеки ден беше последният му на земята. Той бди над духовния напредък на монасите си с бащинска любов и с готовност жертва времето и енергията си за тяхното добро. Свети Киприан заспа в Господа през 1276 г. Светите му мощи почиват в манастира му.“ (Синаксарион)