2 Коринтяни 8.7-15 (Апостол)

7Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел. 8Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов. 9Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. 10И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това. 11А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата. 12Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. 13Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение: 14сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство, 15както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг".

Марк 3.6-12 (Евангелие)

6Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. 7А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, 8Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. 9И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; 10понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. 11И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! 12Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

Мъченик Мамас от Кесария в Кападокия (275) и неговите родители, мъчениците Теодотус и Руфина

Той започна живота си в най-жестоките обстоятелства: и двамата му родители бяха хвърлени в затвора заради вярата си в Христос. Първо баща му, Теодотус, умря в затвора, а след това и майка му, Руфина, починала малко след раждането му, така че бебето било оставено само в затвора до телата на родителите си. Но на вдовицата Амия се явил ангел, който й казал да отиде в затвора и да спаси детето. Амия получила разрешение от управителя на града да погребе родителите и да отведе детето у дома. Той бил наречен Мамас, защото бил ням до петгодишна възраст и първата му дума била „Мама “. Въпреки късното си начало, той проявил необикновена интелигентност и, възпитан в благочестие, скоро открито провъзгласил християнската си вяра. Когато бил едва на петнадесет години, бил арестуван и заведен пред император Аврелиан. Императорът, може би с намерението да пощади момчето, му казал да се отрече от Христос само с устата си, а държавата нямало да се занимава с това, което имало в сърцето му. Мамас отговорил: „Няма да се отрека от моя Бог и Цар Иисус Христос нито в сърцето си, нито с устата си.“ Той бил изпратен да бъде измъчван, но по чудо избягал и заживял в планините близо до Кесария. Там той живеел в уединение и молитва и се сприятелил с много диви зверове. С времето бил открит от преследвачите и убит с тризъбец от езически свещеник.

Свети Йоан IV, патриарх на Константинопол, известен като Йоан Постеник (595)

Той е роден и израснал в Константинопол. Когато навършил пълнолетие, работил като златар и гравер в монетния двор; но, отрекъл се от светските неща, бил ръкоположен за дякон и му било възложено раздаването на милостиня в Константинопол. Той давал щедро на всички, без да се съобразява с тяхната достойнство. Синаксарионът казва: „Колкото повече раздаваше, толкова повече Бог пълнеше кесията му, така че тя изглеждаше неизчерпаема.“

След смъртта на патриарх Евтихий през 582 г. Йоан става патриарх и управлява в продължение на тринадесет години, почивайки в мир през 595 г. (Именно по време на неговото управление терминът „Вселенски патриарх“ започва да се използва за патриарха на Константинопол.) Свети Йоан е известен с голямото си аскетизъм и пост, както и като мощен застъпник и чудотворец. Толкова щедър беше към бедните, че изразходва всичките си средства за милостиня и трябваше да поиска заем от императора, който използваше, за да дава още милостиня. След неговото почиване се оказа, че единственото му имущество е било една стара расо, ленена риза и дървена лъжица.

Праведният Елеазар, син на Аарон и втори първосвещеник на Израил

Той беше син на Аарон, първият първосвещеник на Израил, и на свой ред стана вторият първосвещеник. Почива в мир.

Почиване на йеромонах Серафим (Роуз) от Платината (1982). (20 август по стария календар)

Този съвременен пионер на православието и монашеството в Америка не е прославен като светец на Църквата, въпреки че много хора се обръщат към него с молитви и са изрисувани икони с неговия образ.

Юджийн Роуз е роден през 1934 г. в Калифорния, където прекарва целия си живот. След интензивно духовно търсене, което го отвеждало към изучаване на няколко източни религии (той придобива магистърска степен по китайска философия), той по Божия провидение се среща с руската православна общност в Сан Франциско и през 1962 г. е приет в Православната църква. Светостта на архиепископ (сега светец) Йоан Максимович е била особено важна за неговото развитие във вярата.

След още няколко години живот в света, той и неговият приятел Глеб Подмосенски основават малко монашеско братство в пустошта на далечния север на Калифорния; с времето те са постригани за монаси и ръкоположени за свещеници: отец Серафим и отец Херман. В момент, когато православието е почти невидимо в Северна Америка, манастирът се превръща в фар на православието за американците, търсещи автентична християнска вяра.

Отец Серафим почина през 1982 г. на възраст от четиридесет и осем години. Много от неговите писания все още се издават. Биографията „Отец Серафим Роуз: Неговият живот и творчество“ от йеромонах Дамаскин е силно препоръчителна.