Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 4.13-18 (Апостол)
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
Филипяни 2.5-11
(Апостол, Богородица)
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Матей 24.27-33, 42-51 (Евангелие)
27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Сбогуване с Успение Богородично
На Светата Гора празникът на Успение Богородично се удължава до 28 август, като по този начин почти целия месец август се посвещава на Пресветата Богородица.
Свещеномъченик Ириней, епископ на Лион (202)
Роден е в Мала Азия около 120 г. и е бил ученик на Свети Поликарп, който от своя страна е бил ученик на Свети Йоан Богослов. Той наследява мъченика Свети Потин като епископ на Лион в Галия (днешна Франция). Той е автор на много писания, в които се противопоставя не само на езичеството, но и на гностическите ереси, които по това време разтърсват Църквата. Когато Виктор, епископ на Рим, планира да отлъчи християните от Мала Азия, защото празнуват Пасха на различна дата от тази на Римската църква, Ириней го убеждава да се въздържи и да запази единството и мира в Църквата. (Това се случва преди датата на Пасха да бъде определена от Вселенските събори). Благодарение на неговите усилия Лион се превърна за векове в център и крепост на Православието на Запад.
Мъченик Лупус (306), роб на Св. Димитрий Солунски
Той беше слуга на великомученика Димитрий и присъстваше на неговото мъченичество. Той потопи полата на дрехата си в кръвта на мъченика и по-късно извърши много чудеса с тази дреха, изцелявайки много болести. По заповед на император Максимиан той самият беше арестуван, измъчван и, подобно на своя земен господар, обезглавен за Христа. Казват, че като наближавала смъртта му, той се молел да бъде кръстен преди смъртта си, защото, макар и вярващ в Христа, никога не беше успял да бъде кръстен. В отговор на молитвата му, облак излял върху него поток от вода.
Свещеномъченик Потинос, епископ на Лион (177)
Свети Поликарп (23 февруари) изпратил Потинос от Мала Азия да разпространява Евангелието в Галия. Той довел много хора там към вярата в Христос и станал първият епископ на Лион. По време на преследване на християните Потинос, който тогава бил на деветдесет години, бил заведен пред проконсула, който го попитал: „Кой е християнският Бог?“ Потинос отговорил: „Ще разбереш, ако си достоен.“ Той бил жестоко пребит с пръти и камъни, след което бил хвърлен в затвора, където починал от раните си.